Фабричните поръчки в Германия са паднали по-сериозно от очакванията през април, след мощен ръст през март, когато компаниите направиха авансови заявки на фона на опасения от повишаване на цените поради войната в Иран. Априлските ордери са намалели с 3.8% спрямо предишния месец, коригирани съобразно сезона и календарното време, показват предварителните оценки на Федералната статистическа служба Destatis, публикувани на 8 юни. Проучване на агенция „Ройтерс“ сред анализатори показа спад от 2 процента. На годишна база промишлените поръчки са се увеличили с 1.6% през април. След ревизия на предварителните данни, новите заявки през март са скочили с 4.5% спрямо февруари, вместо с първоначално съобщените 5%, и с 6.1% годишно.
Редукцията на ордерите се дължи на автомобилната индустрия и електрическото оборудване, като машините и съоръженията също са повлияли на резултата. Едрите поръчки не са оказали влияние, съобщава Destatis. По-слабо променящият се тримесечен отчет показва спад от 3.1 процента. Чуждестранните заявки са намалели с 4.2% през април, с рязък спад на ордерите от еврозоната – с 11.1%, докато извън нея има увеличение от 0.8 процента. Вътрешните поръчки са се понижили с 2.9% на месечна база.
Германската икономика започна добре годината с ръст от 0.3% между януари и март, но конфликтът в Близкия изток все повече натежава върху потребителите и корпорациите. Бизнес активността се сви през април и май, което повишава вероятността за спад на стопанството през второто тримесечие.
„Има все повече признаци, че повишаващите се цени на енергията и стоките, както и значително засилената геополитическа несигурност, водят до по-ниско търсене, особено на капиталови стоки“, посочва в изявление Министерството на икономиката. „На фона на нарастващите разходи и нестабилност, както и на нарастващите затруднения във веригата за доставки, индустриалната активност вероятно ще продължи да показва само умерен растеж през следващите месеци.“
Йорг Крамер – главен икономист в „Комерцбанк“, изразява подобна песимистична гледна точка, предупреждавайки, че германската икономика вероятно ще се „свие леко“ през второто тримесечие.
Допълнителни неблагоприятни фактори идват от продължаващото търговско напрежение между Съединените щати и Европейския съюз и вероятното повишаване на лихвените проценти, които Европейската централна банка се очаква да повиши по-късно тази седмица.
Въпреки че все още се предвижда известна подкрепа от стотици милиарди евро стимули, насочени към германската отбрана и инфраструктура, тези ефекти все повече се засенчват от фактори като войната. Данните от миналата седмица също така показаха, че инфраструктурният фонд от 500 милиарда евро е имал бавен старт. Мрачните перспективи са удар и за канцлера Фридрих Мерц, който прогнозира, че 2026 г. ще бъде „година на растеж“ и е застрашен от партийни вълнения поради рязко спадащата си популярност.
