Швейцария трябва да даде приоритет на оперативната съвместимост с Европа в областта на противовъздушната отбрана (ПВО), тъй като обмисля алтернативи на американските поръчки за „Пейтриът“, които в момента закъсняват с поне пет години, смята Маркус Медер – държавен секретар по сигурността. Той посочва френско-италианската система за противовъздушна и противоракетна отбрана (ПРО) SAMP/T като основно европейско предложение, докато Берн очаква американският производител на оръжия Raytheon да достави своята, която е трявало да пристигне през 2027-а, но е била отложена за 2032-а или по-късно.
„Искаме да бъдем оперативно съвместими с нашата среда, а това е Европа“, посочва Медер в интервю за „Файненшъл таймс“. И добавя: „Не казваме, че сменяме един кон с друг, но (ако) единият кон не е достатъчно бърз… нека се опитаме (да) намерим втори кон.“
SAMP/T се превърна в символ на стремежа на Европа да намали зависимостта си от американските системи за ПВО като „Пейтриът“, въпреки че досега малко страни са я поръчали и по-голямата част от Европа остава зависима от американските технологии. Ако Швейцария направи заявка за френско-италианските отбранитеилни съоръжения, които които се обновяват до по-усъвършенстваната версия, известна като SAMP/T NG, това би отбелязало значителна промяна в стратегията за обществените поръчки и вот на доверие в регионалната алтернатива на „Пейтриът“.
Швейцарското правителство обяви миналия месец, че е получило отговори от Франция, Германия, Израел и Южна Корея като част от проучването си на втора система за противовъздушна и противоракетна отбрана с голям обсег.
Поръчката на Швейцария за „Пейтриът“ – пет единици за ПВО и ПРО, придобити по програмата Air2030 през 2022 г. – първоначално е била оценена на около 2.3 милиарда швейцарски франка (2.9 милиарда долара). Доставките са били планирани за 2027-а и 2028-а, но Берн сега се оказва пред потенциално превишаване на разходите и забавяния до пет или повече години.
Производителите на SAMP/T NG – европейският лидер в ракетния сектор MBDA и неговите партньори: френската „Талес“ и италианската „Леонардо“ – планират първите доставки за Франция и Италия до края на годината. През 2025-а Дания стана първата страна, подписала договор за закупуване на SAMP/T NG, като първите доставки се очакват през 2028 година.
Въпреки че Швейцария остава извън НАТО и Европейския съюз, Медер твърди, че Берн иска да задълбочи сътрудничеството в областта на отбраната и оперативната съвместимост със съседите си, настоявайки, че страната се смята за „неразделна част от европейската сигурност“. Както и да разшири обмена на данни за въздушната обстановка със съседите си и Съединените щати, добавя той. Швейцария планира също да увеличи инвестициите в космически възможности. „В космоса международното сътрудничество е ключово“, казва Медер. „Не стигаш далеч сам в космоса.“
Коментарите на Медер идват в момент, когато Берн ускорява работата по първата си стратегия за национална сигурност, представена в проект през декември 2025-а, която очаква да бъде одобрена от правителството по-късно тази година. Стратегията е разработена след пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна през 2022 г., което Медер определя като „повратен момент“, принудил страната му да преоцени своите предвиждания за сигурността.
Войната доведе също и до създаването на Държавния секретариат по политика за сигурност (Sepos). Медер – бивш бригаден генерал, стана негов първи ръководител през януари 2024 година. В проекта за стратегия се казва, че средата за сигурност на Швейцария рязко се е влошила и се призовава страната да засили защитата си срещу кибератаки, саботаж и шпионаж.
Всяка промяна обаче идва с политически ограничения. Неутралността на алпийския оазис остава дълбоко вкоренена в националната идентичност и очакваният през септември народен вот по инициатива за неутралитет би могъл да наложи по-строго тълкуване на конституцията. Правителството се противопоставя на предложението, предупреждавайки, че то ще намали свободата на действие на Берн във външната политика и политиката за сигурност.
Тази позиция не винаги е удовлетворявала съюзниците. Швейцарските ограничения съгласно Закона за военните материали разочароваха европейските правителства след като блокираха реекспорта на произведени в Швейцария оръжия и боеприпаси за Украйна.
Берн е подложен и на натиск за разходите за отбрана. Страната харчи около 0.7% от БВП за отбрана и се стреми да достигне 1% до 2032 г. – доста под целевите параметри, които сега се обсъждат от членовете на НАТО.
Правителството предложи увеличение на ДДС, за да помогне за финансирането на по-високите военни разходи, въпреки че няма политическо споразумение за източниците за средства за изграждането на въоръжение.
По-широкият дебат за отбраната е усложнен и от вътрешните противоречия за покупката на произведени в Съединените щати изтребители F-35, след като правителството попадна под сериозни критики дали договорената цена с Вашингтон е наистина фиксирана, тъй като прогнозираните разходи са се увеличили.
Въпреки това, Медер заяви, че Швейцария не смята по-тясното европейско сътрудничество в областта на отбраната за несъвместимо със силните връзки с американците. „Искаме да засилим сътрудничеството с Европа, но същевременно да поддържаме добре функциониращото сътрудничество в областта на сигурността и отбраната със Съединените щати“, каза той. „За нас това не е противоречие.“
