Световните медии коментират победата на Никол Пашинян и неговата партия на парламентарните избори в Армения на 7 юни. Макар че са съгласни (и попадат в заглавията), че тази победа затвърждава сближаването на Ереван с Брюксел, експертите също така отбелязват, че мирното споразумение с Азербайджан не е по-близо. И че най-трудната задача – сближаване с Европа, без да се създават сериозни проблеми в отношенията с Русия – все още предстои. И че победата на Пашинян се дължи до голяма степен на грешките и фрагментацията на опозицията.
Le Monde (Париж, Франция)
Арменски избори: Победата на Никол Пашинян потвърждава обрата му към Европа
С преизбирането си премиерът получи ясен мандат да продължи политиката си за диверсификация на съюзническите отношения на Армения, насочена към намаляване на силната зависимост на страната от Москва. Изграждането на отношения с Москва ще бъде една от основните задачи на третия мандат на Пашинян. Той ще бъде принуден да маневрира, за да се освободи постепенно от влиянието на Кремъл, без да си навлече гнева му. След като дойде на власт през 2018 г. след мирна революция, Пашинян, бивш журналист, успя да се задържи на поста си въпреки военното поражение, което страната му претърпя от Азербайджан във Втората война за Нагорни Карабах през 2020 г. и загубата на сепаратисткия анклав година по-късно. Неговата политическа устойчивост се дължи както на подкрепата, с която се радва, така и на слабостта на опозицията.
Frankfurter Allgemeine Zeitung (Франкфурт на Майн, Германия)
Победителят говори за любов и мир
Този вот означаваше повече от просто избор кой ще управлява Армения през следващите пет години. Това беше знаменателно решение с дългосрочни последици. Залогът беше мирният процес с Азербайджан след тридесет години конфликт и три войни, две от които Армения загуби. А също и бъдещата външнополитическа ориентация на страната: трябва ли правителството да продължи инициативата си за сближаване с ЕС или Армения трябва да си сътрудничи по-тясно с Русия? Европейският съюз и САЩ, в рядък пример за трансатлантическо единство, подкрепиха Пашинян. Тези избори се проведоха на фона на дълбока политическа криза след поражението на Армения във войната с Азербайджан, в която загинаха хиляди млади хора. Но високата избирателна активност доведе до загуба на места в парламента от управляващата партия.
The Guardian (Лондон, Великобритания)
Проевропейска партия в Армения спечели изборите и затвърди курса си към откъсване от Русия.
Пашинян продължава да се сблъсква с предизвикателства. Той не успя да осигури необходимото мнозинство за провеждане на референдум за конституционни изменения, включително премахването на текст, който според Азербайджан предполага териториални претенции към Нагорни Карабах – ключово условие за окончателно мирно споразумение. Наблюдателите отбелязват все по-персонализирания му политически стил и нарастващите авторитарни тенденции в Армения, страна, която остава рядко демократично изключение в регион, управляван до голяма степен от автократи. В навечерието на изборите арменските власти арестуваха опозиционни фигури по обвинения, вариращи от купуване на гласове и финансови престъпления до призиви за сваляне на правителството.
The Daily Sabah (Истанбул, Турция)
Победата на Пашинян: Армения избра мира и регионалната интеграция
Парламентарните избори в Армения отбелязаха значителен поврат, оформяйки не само вътрешната политика на страната, но и по-широкото геополитическо бъдеще на Южен Кавказ. Поведението на избирателите отразява сложните предпочитания на арменското общество и търсенето на „по-малката от две злини“. Докато населението все още преживява дълбоката травма от поражението в Нагорни Карабах, икономическите проблеми и значителната загуба на доверие в Русия, фрагментацията на опозицията накара мнозина да възложат надеждите си за стабилност и мир на Пашинян. Победата се обяснява не толкова с безусловен ентусиазъм, колкото с недостатъците на опозицията.
CNN (Атланта, САЩ)
Арменският премиер, възнамерявайки да ускори процеса на отдръпване от Русия, обяви победа на изборите.
Резултатите от изборите не позволяват окончателни геополитически заключения. „Би било наивно и повърхностно да се твърди, че руският натиск автоматично тласка арменските избиратели към Европа“, казва историкът Ваграм Тер-Матевосян. „Арменското общество стана еднакво критично към Европа, особено след етническото прочистване в Нагорни Карабах – катастрофа с библейски размери за арменците, на която Европа отговори с бездействие.“
