Вторият годишен доклад, изготвен от тинк танк-а Център за устойчиви финанси и енергетика (Зелен център), който беше представен в Института за икономически изследвания на БАН, разглежда как българските дружества отчитат своята устойчивост.
Проучването, изготвено от екип на Зеления център, „Българска фондова борса“ (БФБ) и консултанти – проф. д. ик. н. Виржиния Желязкова, проф. д-р Даниела Бобева, доц. д-р Марина Стефанова, проф. д-р Спартак Керемедчиев и доц. д-р Стефан Райчев, обхваща близо 150 дружества: 16 банки, 26 държавни предприятия, 78 публични дружества и 29 енергийни компании.
Основни изводи
ESG отчетността в България преминава към по-структурирано развитие. Компаниите постепенно надграждат формалното изпълнение на изискванията с ESG политики, управленски механизми и системи за оповестяване. Големите банки показват стабилна интеграция на ESG политики, държавните предприятия – силна социална отчетност, публичните дружества – утвърдени практики в корпоративното управление, а енергийният сектор – начален, но обещаващ напредък в устойчивото планиране.

Председателят на Зеления център и изпълнителен директор на БФБ доц. д-р Маню Моравенов отбеляза, че зеленият център и екипът от консултанти и експерти вече втора година работят върху това да очертаят актуалната ESG картина на българския бизнес. „Последователно изпълняваме мисията си на тинк танк в областта на устойчивостта, като създаваме практически знания, анализи и насоки, които подпомагат компаниите в процеса на адаптация към новите изисквания. Вярваме, че чрез споделяне на добри практики и насърчаване на прозрачността можем да бъдем реален двигател на напредъка в ESG докладването в България“, посочи Моравенов.
Проф. д. ик. н. В. Желязкова подчерта по време на събитието, че
ESG и устойчивостта отдавна са свързани със стратегическото развитие на Европа,
като подпомогат конкурентноспособността и стратегическата автономност на континента. „Това, което правим с този Доклад на Зеления център има по-голяма цел – да се внесе яснота относно българския бизнес на какъв етап е и доколко разбира реалностите и кои са областите, по които трябва се търси подобрение“, допълни проф. Желязкова.
Доц. д-р Стефанова отбеляза, че
бизнесът вече вижда предимствата от събирането и оповестяването на данни.
Според нея, компаниите, които искат да изграждат нови позиции в глобалните вериги на доставки и да запазят повече добавена стойност, се нуждаят от качествени данни.Сред публичните дружества 55% оповестяват ESG информация поради регулаторни изисквания, 36% предприемат доброволни стъпки към по-голяма прозрачност, а 17% вече имат ясно формулирана ESG стратегия.
В енергийния сектор докладът откроява
декарбонизацията, енергийния преход, енергийната сигурност и инвестициите в нови технологии и инфраструктура.
Общо 69% от енергийните дружества са големи предприятия, 48% имат климатични, енергийни или екологични политики, а 41% частично разкриват конкретни екологични цели и количествени показатели. Това показва преход от декларативно към по-измеримо ESG отчитане.
При държавните предприятия се изгражда култура на ESG отчетност и прозрачност,
макар с различна степен на развитие между секторите. Средният ESG индикатор за оповестяване е 44,53 процента. Проф. д-р Керемедчиев посочи, че най-добре развит е социалният стълб, докато екологичните показатели се нуждаят от допълнително развитие. Водещи сектори са ВиК, енергетика, пощи и комуникации.

Проф. д-р Бобева представи резултатите за банковия сектор и отбеляза, че
банките в България са сред отличниците в ESG докладването.
По думите й те все по-активно докладват не само заради регулациите, а и защото прозрачността е пряко свързана с дейността им, управлението на риска и финансирането на компаниите. Качественото докладване се превръща в ключов инструмент за информирани решения както за финансовите институции, така и за бизнеса, който разчита на достъп до капитал.










