Парламентът прие на второ четене промените в Закона за защита на потребителите, с които се въвежда забрана за икономически необосновано повишаване на цените и задължение за търговците да публикуват ежедневно продажните си цени онлайн.
Съгласно новите текстове се забранява увеличение на цените на стоки и услуги, когато то не е оправдано от икономически фактори. При установено поскъпване контролните органи ще определят размера и периода на промяната, както и обстоятелствата около нея, като ще дават срок на търговеца да докаже икономическата ѝ обоснованост. При неизпълнение увеличението ще се счита за необосновано, като оценката ще се извършва чрез анализ на влиянието на разходите и дейността на съответния търговец.
Законът въвежда и нови изисквания за търговците на дребно на хранителни стоки, алкохолни и безалкохолни напитки, с оборот за предходната финансова година над 25 млн. евро, които ще бъдат задължени ежедневно до 7:00 часа да публикуват в машинночетим формат на своите интернет страници актуалните цени на стоките от т.нар. голяма потребителска кошница. Те ще трябва също така да предоставят тази информация на Комисията за защита на потребителите (КЗП) до 8:00 часа всеки ден.
КЗП от своя страна ще поддържа публичен онлайн портал, в който ще се публикуват не само продажните цени на дребно, но и цените на едро, както и индикативни „справедливи стойности“ на определени стоки, определяни по методика, одобрена от Министерския съвет.
Предприятията с пазарен дял от поне 50% ще трябва да доказват пред КЗП, че не злоупотребяват с господстващо положение. За господстващо положение ще се счита наличието на икономическа взаимозависимост или други фактори между две или повече предприятия, които им позволяват да действат съвместно независимо от конкуренти, доставчици или купувачи и да ограничават конкуренцията на съответния пазар.
Предвидени са и санкции при нарушения. При необосновано повишаване на цените глобите за физически лица ще бъдат от 1000 до 10 000 евро, а за юридически лица и еднолични търговци – от 10 000 до 100 000 евро. За непредоставяне на информация или предоставяне на неточни данни санкциите ще варират между 5000 и 50 000 евро, а при възпрепятстване на проверки или неизпълнение на разпореждания – до 100 000 евро.
При повторно нарушение в рамките на една година санкцията може да достигне до два пъти максималния размер, но не повече от 2% от оборота. При три или повече нарушения в рамките на две години поведението ще се счита за системно и ще се наказва с глоба в размер на 10% от оборота за предходната финансова година.
Промените в закона ще влязат в сила на 9 август 2026 г. и ще се прилагат до 9 август 2027 година. Това обаче отваря вратичка пред търговците, който до старта на прилагането на закона могат изкуствено да завишат цените на продуктите си, каквито опасения вече изразиха и от опозицията.
Дебатът
Опозиционни формации в Народното събрание разкритикуваха предложените промени, внесени от „Прогресивна България“ с аргумент, че чрез тях не се решава проблемът с ценовата стабилност.
При началото на дебатите по законопроекта, които започнаха вчера, лидерът на „Продължаваме промяната“ Асен Василев заяви, че заради конфликта в Близкия изток се очакват постоянни колебания в цените на горивата и суровините. По думите му законопроектът е неефективен и не води до реално понижение на цените за потребителите, като същевременно създава допълнителна административна тежест за бизнеса.
От „Демократична България“ Владислав Панев днес изрази позиция, че предвидените промени дават прекомерни правомощия на Комисията за защита на потребителите и създават възможност за натиск върху бизнеса.
Критики дойдоха и от „Възраждане“, където Цончо Ганев обвини управляващите, че не са изпълнили обещанията си за ефективни мерки срещу поскъпването.
От своя страна Явор Гечев от „Прогресивна България“ защити законопроекта, като подчерта, че той поставя важни рамки на пазара и ще допринесе за по-добър контрол върху ценообразуването. По думите му макар с него да не се решават всички проблеми, той ще има положителен ефект върху регулирането на пазара.
Той допълни, че целта е да се постигне баланс на пазара при наличие на изкривявания и да се даде възможност на регулаторните органи да работят ефективно, без оправдания за бездействие. По думите му, ако пазарната ситуация се стабилизира и международните конфликти приключат, би подкрепил съкращаване на срока на действие на закона, но дотогава той трябва да остане в сила.
