Дипломатическото звено на Европейския съюз и неговият ръководител – естонката Кая Калас, преминават през сериозни изпитания, които медии сравняват със сблъсък със смъртта. Калас и нейната Европейска служба за външна дейност (ЕСВД) се обследват под лупа от страните членки на блока по въпроси, свързани с лидерството и координацията. На 11 юни се появиха публикации, че Франция и Германия обсъждат предложения за радикална реформа на 15-годишната служба в опит да подобрят реакцията на блока на геополитически кризи. Според петима запознати с дискусиите служители, Париж, Берлин и други столици обмисляли варианти, включващи отнемане на правомощия от главния дипломат на ЕС и ЕСВД с годишен доход от 1 милиард евро и връщането им на Европейската комисия и членуващите в блока държави.
„Ясно е, че ЕСВД не работи така, както би трябвало в днешния свят. Тя е нефункционална“, посочва един от служителите. „Проблемът е структурен и затова структурата трябва да бъде преустроена.“
В отговор, Калас бързо премина в отбранителна позиция, отправяйки призиви за единство след съобщенията за преразглеждането на структурата и функционирането на външното звено на блока. Тя вече имаше политически натоварен мандат, разрешавайки напрежението с Урсула фон дер Лайен за публичността, заемайки ултра-агресивна позиция по отношение на Русия и получавайки критики за коментари, възприемани като несъответстващи на колегите ѝ комисари и основните позиции на ЕС.
Чашата преля след допълнителни коментари на Калас, които вероятно ще засилят контрола върху нейното ръководство във време на повишена чувствителност към институциите. Става въпрос за сравнението й на отношението на Израел към палестинците с ерата на апартейда в Южна Африка по време на разговорите на високо ниво в Мексико Сити от 20 до 22 май като част от делегация на ЕС, участваща във важна среща на върха в страната.
Тези забележки са отклонение от официалната линия на външната политика на общността. „ЕС е критичен към Израел и подкрепя решение за две държави. Сравнението с апартейда е неприемливо и не е политика на ЕС. Голям проблем е, ако тя прави подобни изявления, докато официално представлява ЕС на световната сцена“, отбелязва дипломат от блока.
Издънката се случва в момент, когато Калас се бори да осигури подкрепата на Съвета за по-нататъшни мерки срещу Израел – от ограничаване на търговията с незаконните селища на Западния бряг до санкциониране на министъра на националната сигурност Итамар Бен-Гвир.
Това не е първият дипломатически гаф, допуснат от Калас през последните седмици.
На неформална среща на външните министри на ЕС на 28 май в Лимасол, естонката допуснала грешка, която можеше да обтегне отношенията между блока и Съединените щати. В отговор на предупреждението на Москва чуждестранни дипломати да напуснат столицата на Украйна, Киев, заплашвайки, че предстоят мащабни атаки, тя заявила, че Путин се опитва да всява страх. И добавила: „Всички европейски посолства останаха; американците си тръгнаха“. Изявлението ѝ е невярно, тъй като американските дипломати не са напуснали Киев.
„Тези грешки са неприемливи за ръководител на външната политика на ЕС“, предупреждава дипломат. Висш служител на ЕК пък отбелязва, че нейните „неразумни думи в многобройни случаи“ засилват критиките от нарастващ брой национални правителства, включително Франция, Германия, Швеция, Финландия и Ирландия.
„Ако национален външен министър каже неразумни и недипломатични неща, тогава можете да бъдете призовани от вашия министър-председател или друг висшестоящ орган. В системата на ЕС това не работи. И въпреки това Калас говори от името на 27-те държави членки“, добавя служителят.
През последните години ЕС е разтърсен от войните в Украйна и Иран, капризите на американския президент Доналд Тръмп и нарастващото използване на мита, икономическа принуда и енергийни доставки като инструменти на външната политика, като мнозина се съмняват дали ЕСВД е на нивото да координира ефективни отговори.
Френско-германското предложение, което би променило целите на взетото преди 16 години решение за създаване на Европейската служба за външна дейност като автономна служба, е една от няколкото опции, подробно описани в оценка на френското правителство, споделена с други държави членки.
Една от идеите, предложени от Париж, е да се ограничи автономията на висшия дипломат и да се разхлаби контролът му върху мрежата от над 140 делегации, които дипломатическата служба управлява в страни по целия свят. „Столиците са раздразнени и искат ефективен начин да действаме единно навън“, коментира един от служителите. „Има реален риск ЕСВД да бъде разкъсана.“
Поддръжниците на преструктурирането на звеното смятат, че това е осъществимо без промяна на договора на ЕС, който гласи, че ЕСВД трябва да „подпомага“ висшия дипломат при условия, договорени от държавите членки и датиращи от 2010 година. Всякакви промени в тези условия биха изисквали единодушна подкрепа от всички страни в ЕС.
Няколко държави твърдят в частни разговори, че има твърде много припокриване и липса на координация между ЕСВД, националните външни министерства и дирекциите за външни отношения на Комисията и Съвета. И допълват, че тези опасения се изострят от факта, че Калас сякаш е изказвала собственото си мнение по въпроси като отношенията между ЕС и Китай и е правила предложения, които все още не са одобрени от столиците.
В същото време ЕСВД и Европейската комисия, ръководена от фон дер Лайен, са се вкопчили в борба за първенство по въпросите на външната политика и сигурността. Фон дер Лайен – бивш германски министър на отбраната – е изместила ролята си отвъд традиционните ѝ параметри, като е ръководила самопровъзгласила се „геополитическа комисия“, назначавайки първия комисар по отбраната на блока и рутинно поемайки водеща роля в отговора на ЕС на войната на Русия в Украйна. Тя е проучила и създаването на звено за обмен на разузнавателна информация, подобно на онова, което вече съществува в рамките на ЕСВД – идея, на която Калас се противопоставя.
Според трима от служителите, реформата на ЕСВД може да бъде повлияна и от текущите дискусии за следващия споделен бюджет на блока, където много държави членки настояват за икономии на разходи и рационализиране на процесите в Брюксел. Прехвърлянето на правомощията на ЕСВД към дирекции в ЕК и Съвета би могло да спести пари чрез съкращаване на длъжности, допълват те. Например, изготвянето на списъци със санкции и предложения за военни мисии, може да бъде прехвърлено към Съвета, докато ежедневната дипломация ще бъде контролирана от Брюксел.
Идеи за това как да се преоформи външната служба на ЕС също се вземат предвид при изготвянето на нова стратегия за сигурност, която ще бъде публикувана от ЕК това лято. Френската оценка на потенциалните решения, която е предварителна, се обсъжда двустранно на високо ниво между правителствата на блока и е една от многото опции, дискутирани за бъдещето на ЕСВД, съобщават добре информираните източници. Париж пък е заявил ясно, че всички варианти имат плюсове и минуси.
Представител на Калас е отбелязал за „Файненшъл таймс“, че тя е „напълно фокусирана върху изпълнението на мандата си“, добавяйки: „Важна част от него е по-нататъшното укрепване както на ЕСВД, така и на Комисията за прилагане на договорите в областта на външната дейност и общата външна политика и политика на сигурност. Външната политика на ЕС е силна, когато държавите-членки на ЕС са обединени“.
Френското външно министерство се позовава на забележките на министър Жан-Ноел Баро през март, че ЕС се нуждае от по-силна дипломатическа служба, която „работи в тясно сътрудничество с държавите-членки и гарантира, че специфичните компетенции на всяка институция се зачитат, особено в бъдещата европейска стратегия за сигурност“.
Германски официален представител пък посочва, че „в един променящ се свят е ясно, че се нуждаем от по-силен ЕС и от по-силен инструмент на ЕС в областта на външната политика. Ето защо, от създаването на ЕСВД, ние се стремим и продължаваме да се стремим към подобряване на процесите ни на вземане на решения и укрепване на съвместната ни външна политика.“
Междувременно дипломатическата служба на блока също провеждала вътрешни проучвания за потенциални идеи за реформи, съобщават пожелалите анонимност източници.
Щефан Лене – бивш служител на ЕС, който сега е старши сътрудник в Carnegie Europe в Брюксел, коментира: „Ако погледнете развитието на външната политика на ЕС през последните пет години, е съвсем ясно, че резултатите не са били положителни. Необходимо е да се реагира на негативната среда навсякъде и институционалната промяна е един от начините да се направи това. Би било странно да не се адаптират инструментите и структурата към новата реалност, пред която е изправен ЕС днес.“
