Няма сериозни медицински индикации за огромните разлики в заболеваемостта, с които у нас биват реализирани основните клинични пътеки. Дори да има различия между болните от диабет в България и европейските страни, те са в проценти, а не в пъти. Това е установил Институтът за правни инициативи в свой анализ за здравната ни система.
Данните сочат, че формално българите влизат в болница в пъти по-често от останалите европейци при голяма част от най-разпространените заболявания, без обаче за това да има убедителни медицински основания като значително по-висока заболеваемост. Високият брой хоспитализации пък се дължат не толкова на медицинска необходимост, колкото на финансовите стимули в системата болниците да приемат колкото се може повече пациенти, съчетани с ограничен контрол.
Според Националната здравно-информационна система през 2025 г. са отчетени близо 2.6 милиона клинични пътеки, като половината са по 20 най-често срещани диагнози. съмнително е обаче дали всички болнични престои са медицински обосновани. Особено показателни са случаите на диабет, катаракта и пневмония – заболявания, които в много европейски държави често се лекуват извън болница. При сърдечните заболявания хоспитализациите също са в пъти повече от тези в другите страни.
Изводът е, че системата на клиничните пътеки по своята същност мотивира лечебните заведения да приемат възможно най-много пациенти. Същевременно контролът върху количеството хоспитализации е ограничен, като Националната здравноосигурителна каса следи основно за спазването на формалните изисквания на клиничните пътеки без задълбочен контрол на медицинската необходимост от лечението. Съответно при ниска вероятност за проверка лечебните заведения могат да предпочетат риска от санкции, щом потенциалните приходи надвишават размера на възможните глоби.
В крайна сметка при бюджет от 5 млрд. евро НЗОК възстановява чрез санкции нищожна част от загубите – между 2.5 и 3 милиона евро годишно, а заедно със средствата, спрени при предварителен контрол, сумата достига около 4.5–5 милиона евро, което под 0.1% от общите разходи.
