Времето до президентските избори през октомври т.г. тече неусетно, но неумолимо, което води до засилване на догадките и спекулациите. Вместо да се прояснява, възможната конфигурация на основните кандидати допълнително се обърка след разгромната победа на формацията на Румен Радев на предсрочните избори през април. След три (и то летни) месеца ще бъдем на прага на кампанията, което налага поне да се формулират съществените въпроси, чиито отговори трябва да бъдат търсени.
В създалата се ситуация е естествено преди всичко да се питаме как ще постъпи бившият президент. От една страна, най-нормално би било да подкрепи кандидатурата на довършващата мандата му Илияна Йотова, с която в продължение на девет години бяха рамо до рамо в трудни моменти. Бившата вицепрезидентка едва ли би била послушен изпълнител на всякакви желания на правителственото мнозинство, но лоялността й към принципите и институционалното наследство на Радев е извън съмнение.
В същото време нараства интригата (да не кажем откровеното интригантство) относно хипотезата, че е възможно „Прогресивна България“ да подкрепи друг (или да издигне свой) кандидат. Най-настойчиво се коментира
публичното експониране на Даниел Вълчев,
опитен политик, който нищо не прави случайно и не обича да импровизира. Наистина, на теория е възможно Вълчев да бъде подкрепен и от други политически сили, но той едва ли ще влезе в състезание с почти сигурен негативен резултат.
В този контекст възникват по-нататъшни въпроси относно намеренията на другите основни политически сили. При една част от тях нещата изглеждат по-предвидими, като най-ясна е картината при „Възраждане“ – едва ли някой се съмнява в кандидатирането на Костадин Костадинов. Засилват се внушенията, че ПП-ДБ ще номинират двойката Гюров-Кандев, въпреки че натискът този избор да бъде предрешен поставя в неудобно положение неформалния консилиум от мъдреци на демократичната общност, който трябваше да подбере най-правилните кандидати. Предвид усложняващите се отношения вътре в парламентарния съюз тук също е рано да се правят прогнози. За БСП, претърпяла най-тежкото поражение след 1989 г., едва ли има друга реална възможност, освен да подкрепи Илияна Йотова и да се надява на неин успех, а защо не и на близък до партията кандидат за вицепрезидент.
Най-трудно е да се определи как ще постъпи Бойко Борисов. Засега
ГЕРБ отложиха обявяването на решението си за септември,
очевидно в желание да изчакат развитието на политическите и най-вече социално-икономическите процеси. Никакви знаци не подава и ДПС на Пеевски. Вероятно двете най-тежко засегнати (поне във властово отношение) от победата на Радев формации ще се придържат към тактиката на „конструктивна“ опозиция и ще отлагат до последно пряката политическа конфронтация с управляващите по повод на президентските избори.
Всъщност, по-големият залог на президентските избори ще бъде не просто коя двойка ще победи, а как изходът от тях ще се отрази на политическите процеси и стабилността на управлението на държавата. Веднага можем да отхвърлим паническите сигнали за опасността от съществена геополитическа преориентация на България – за всеки внимателен наблюдател е ясно, че под ръководството на Радев страната няма да предприеме (поне в обозримо бъдеще) значими корекции на тесните връзки с ЕС и НАТО. Тази очертаваща се тенденция вероятно ще предизвика разочарование и отлив на част от гласувалите за „Прогресивна България“, но е малко вероятно ефектите да се проявят до есента.
По-съществен е въпросът дали президентската надпревара няма да се превърне в
своеобразен вот на (не)доверие към новата власт,
а също кои ще са основните тематични оси на подобна посока на политическите дебати. От една страна, на първи тест ще бъде поставена консолидацията на властта на Радев, най-вече чрез проверка на способността му да избира съюзниците и противниците си. Ако чрез избора на двойка, която да подкрепи, както и на основните послания в кампанията, „Прогресивна България“ очертае възможности за по-трайно партньорство с други политически и обществени сили, това ще даде допълнителни ресурси и терен за маневриране в очертаващите се нелеки следващи години. И обратното, ако президентските избори създадат предпоставки за сближаване (повече е нереално да се очаква) на опонентите на Радев, това ще му създава все по-големи проблеми в следващия период.
Една може би смела, но не и неправдоподобна хипотеза за печеливша стратегия на Радев е той да подкрепи двойка в състав Йотова (кандидат за президент) и Даниел Вълчев (кандидат за вицепрезидент). Разбира се, това би означавало Вълчев да минимизира, или поне да отложи с пет години големите си цели, но иначе има доста аргументи в полза на подобно решение, вкл. с оглед укрепване на позициите на управлението.
Явяването на президентските избори ще бъде много сериозна проверка и за опозицията, която ще трябва да предостави на съответните части от обществото
убедителни
доказателства, че може да бъде ефективна алтернатива
на мнозинството. Ако всеки от сегментите на иначе разединената опозиция успее да си върне гласовете или поне благосклонността на напусналите ги избиратели, това би било добър плацдарм за решаващото изпитание през 2027 г. – изборите за местна власт.
Както резултатите от президентските избори, така и техните последици за позициите на партиите и стабилността на управлението, ще зависят в решаваща степен от динамиката на социално-икономическата ситуация в страната. В това отношение са възможни различни сценарии, като отчитаме факта, че управляващото мнозинство има в момента неоспоримо предимство, но и редица потенциално уязвими точки.
Позитивният за мнозинството сценарий се изразява в материализиране на „ефекта на стабилното управление“. Политическата криза изглежда приключила, предприемат се (или поне се обявяват) решителни мерки за борба с корупцията, финансово стабилизиране и смекчаване на най-болезнените социално-икономически проблеми. Ако в следващите три месеца управляващите успеят да убедят обществото, че действат и правят положителни стъпки, това ще подсили доверието и ще укрепи усещането за нова посока.
Негативният сценарий произтича от
риска на прекалено високите очаквания.
Ако до октомври хората не усетят реално облекчение, най-вече по отношение на цената на живота, бумерангът на разочарованието може да удари силно. Опозицията също едва ли стои кротко и ще се стреми да използва всяка грешка и дори липсата на видим напредък. При такъв развой дори силна кандидатска двойка с убедителни послания може да пострада сериозно от отлива на избирателите.
