Федералният резерв (ФЕД) запази основния лихвен процент непроменен – в досегашния диапазон от 3.50-3.75 процента, на редовното заседание на банковия паричен комитет (FOMC) на 16 и 17 юни. Нови тримесечни прогнози показват, че девет от паричните стратези очакват повишаване на лихвите до края на 2026-а заради задържането на инфлацията над целевите 2% годишно на институцията.
FOMC одобри следното изявление за публикуване с 12 гласа „за“ и нула „против“:
– Комитетът реши да запази целевия диапазон за лихвения процент по федералните фондове от 3 1/2 до 3 3/4 процента, в подкрепа на двойния мандат на Федералния резерв. Комитетът потвърди отново политиката си за поддържане на достатъчни резерви в банковата система.
– Икономическата активност се засилва със солиден темп, въпреки повишената несигурност, която се дължи отчасти на конфликта в Близкия изток. Ръстът на производителността и капиталовите инвестиции са силни. Увеличението на работните места е в синхрон с нарастването на работната сила, а нивото на безработица се е променило слабо.
– Инфлацията остава висока спрямо целевите 2%, отчасти отразявайки шокове в предлагането, които са довели до повишаване на цените в определени сектори, включително енергетиката. Комитетът ще осигури ценова стабилност.
Изявлението е ранен знак за влиянието на новия председател на Федералния резерв Кевин Уорш с премахнатите насоки за бъдещите лихвени движения, с преработен формат, който просто посочва решението за лихвите и потвърждава намерението на централната банка да запази „достатъчни резерви в банковата система“. Съкратеният документ е връщане към формат, подобен на този, използван от бившия председател на Федералния резерв Алън Грийнспан.
Комюникето показва и други признаци за ранното влияние на Уорш върху дебата, тъй като той поема поста, след като беше назначен по-рано тази година от президента Доналд Тръмп с надеждата, че ще натиска за понижение на лихвите, поискано от стопанина на Белия дом.
Новите прогнози са за рязко забавяне на инфлацията през следващата година, което, при евентуално повишение на лихвите ще им позволи да се върнат до сегашното си ниво до края на 2027 г. и да се понижат умерено допълнително през 2028 година.
Доходността по държавните облигации се повиши след публикуването на изявлението за политиката и прогнозите. Акциите на американските компании поевтиняха умерено, а щатският долар поскъпна спрямо кошницата от основните валутни конкуренти. Краткосрочните лихвени фючърсни контракти вече оценяват по-голям шанс за повишаване на лихвите до септември отколкото за запазването им.
Само 18 от 19 парични стратези представиха прогнози за лихвените проценти за така наречената „точкова“ графика, публикувана от Федералния резерв, като липсващата точка вероятно е на Уорш, който е само около три седмици на поста си и е критичен към тримесечното обобщение на икономическите прогнози.
Предвижданията на централните банкери показват, че базовата лихва, която е в диапазона от 3.50% до 3.75% от миналия декември, ще се повиши с четвърт процентен пункт до края на тази година. Средната прогноза е за лихва по федералните фондове от 3.8% за 2026-а – с около 0.16 процентни пункта над сегашното ниво. Паричните стратези продължават да очакват дългосрочна лихва от 3.1 процента.
Централните банкери повишиха перспективите си за инфлацията за 2026 г. до 3.6% за общата и 3.3% за базовата, която изключва храните и енергията. При последната актуализация през март членовете на FOMC предвиждаха 2.7% и за двата индекса. Очакванията им са спад на инфлацията до 2.3% през следващата година, без увеличение на лихвените процента. Това е в съответствие с формулировката на изявлението, в която високите цени се приписват на прекъсвания в доставките, а те обикновено се очаква да отминат.
Паричните стратези понижиха леко и прогнозата си за растеж на брутния вътрешен продукт до 2.2% – с 0.2 процентни пункта по-малко от март, както и предвижданията за безработицата до 4.3% – с 0.1 процентни пункта под мартенските.
По време на пресконференцията след края на съвещанието на Федералния резерв Уорш потвърди промените в изявлението на FOMC. „То е малко по-кратко, малко по-просто и не съдържа някои по-стари формулировки“, каза той. „Това изявление просто ви дава фактите, доколкото можем да ги преценим.“
Уорш критикуваше централните банкери за прекалената комуникация. Изявлението от това заседание е само от 130 думи, в сравнение с 341 думи на публикуваното на 29 април след последната среща. И предлага само кратко обобщение на икономическите условия, последвано от обещание за контрол на инфлацията. Както и обещание, че Федералният резерв ще запази политиката си на „достатъчни резерви“ в банковата система – показател, че няма непосредствени планове за намаляване на облигационните активи на централната банка в баланса ѝ от 6.7 трилиона долара.
Уорш заяви пред репортерите, че централната банка е ангажирана с намаляване на инфлацията до 2% – „силен, единодушен и недвусмислен ангажимент и важно послание, което сме пропускали през последните пет години, и ще го поправим“. Той отбелява, че инфлацията, причинена от шока в предлагането, като цяло трябва да се взема предвид при формулирането на политиката. И твърди, че изкуственият интелект в крайна сметка ще има дезинфлационен ефект върху икономиката, тъй като повишаването на производителността ще помогне за охлаждане на цените на стоките и услугите.
След решението и забележките на Уорш, търговците вече очакват, че повишение на лихвите ще има още през октомври.
