Иран и Съединените щати подписаха меморандум за разбирателство. Това обяви говорителят на иранското външно министерство Исмаил Багаеи. Той също така уточни, че документът е договорен по електронен път и че церемонията лично, насрочена за 19 юни в Швейцария, няма да се състои. Президентът Доналд Тръмп подписа меморандума предния ден във Версай по време на работна вечеря с френския президент. Копия от документа впоследствие бяха изпратени до Техеран и страните посредници.
Axios дава доста сурова оценка на меморандума.
Изданието припомня, че преди войната Доналд Тръмп поиска почти пълна капитулация от Иран: демонтиране на ядрената му програма, отказ от обогатяване на уран, прекратяване на разработването на балистични ракети и подкрепа за съюзническите въоръжени групировки в Близкия изток. Подписаният меморандум не съдържа нищо от това: страните просто се съгласиха да отворят Ормузкия проток, да облекчат санкциите и да си дадат 60 дни за договаряне на ядрена сделка. Критиците на президента питат: ако крайната цел е била просто отваряне на Ормузкия проток и връщане към преговорите, тогава защо изобщо е била необходима военна операция? Самият Тръмп обаче неочаквано призна, че разбира желанието на Иран да се сдобие с ракети и да развива гражданска ядрена енергия, което раздразни републиканците. Според изданието, някои от съюзниците на Тръмп в Конгреса вече наричат меморандума прекомерна отстъпка на Техеран.
„Гардиън“ пише, че американската администрация е изоставила максималистичните си цели под натиска на икономическата реалност.
Според експерти, интервюирани от вестника, контролът на Иран над Ормузкия проток се е оказал много по-ефективно оръжие, отколкото Вашингтон е очаквал. В резултат на това Белият дом е изправен пред избор между продължаване на конфликта и риск от глобална енергийна криза. Вестникът нарича меморандума не дипломатическа победа, а неохотно признание, че първоначалният военен план се е оказал неосъществим.
„Проблемът е, че администрацията на Тръмп първоначално е основала стратегията си на „нереалистични очаквания“, цитира анализатори „Гардиън“. В Европа споразумението беше посрещнато с облекчение поради перспективата за отваряне на Ормузкия проток и намаляване на рисковете за световната икономика. Дори традиционно твърдолинейните арабски държави от Персийския залив подкрепиха меморандума.
За Израел обаче това изглежда като политическо поражение; много политици нарекоха документа „спасителна струна“ за Техеран.
След публикуването на меморандума цените на петрола паднаха
поради очакванията за бързо възстановяване на корабоплаването през Ормузкия проток, последвано от спад на златото и други сигурни активи, съобщава Ройтерс. Световните фондови индекси се покачват, особено тези в авиокомпаниите, логистичните оператори и енергоемките индустрии. Анализаторите оценяват, че пазарът на практика залага, че непосредствената заплаха от голям конфликт между САЩ и Иран засега е отшумяла. Агенцията обаче отбелязва, че този оптимизъм може да е преждевременен. Най-трудните въпроси – съдбата на иранската ядрена програма и механизмът за вдигане на санкциите – все още не са обсъдени.
Освен това Израел вече ясно заяви, че не счита всички разпоредби на меморандума за обвързващи, запазвайки риска от нови кризи, дори ако преговорите продължат.
