Темата за включването на руския патриарх в санкциите бе преекспонирана. Българският премиер изложи и други свои резерви, свързани и с бъдещето на „Лукойл“, който е обект от националната сигурност. Това коментира президентът Илияна Йотова в интервю за bTV. По думите ѝ „по-кресливата част“ е взела на въоръжение темата за патриарх Кирил и съвсем не ѝ е било изгодно да коментира другата част от резервите, свързани с националната сигурност, бъдещето на ядрената централа и на „Лукойл“.
Според Йотова това е направено и с още една цел – за да се скрие добрата новина от европейските институции, а именно – получаването на парите по четвъртото плащане по Плана за възстановяване.
„Две правителства не успяха да направят, но буквално за по-малко от месец това правителство успя“, обърна внимание президентът Йотова.
По темата за санкциите срещу патриарх Кирил
Илияна Йотова коментира, че е противник на това, когато всички в Европа и Володимир Зеленски искат да започнат преговори за мир и час по-скоро Русия да седне на масата на преговорите, и с темата за патриарх Кирил и санкциите срещу него да се отваря нова конфликтна точка. А тя ще се отвори – най-малкото от руска страна, предупреди Йотова и прогнозира, че спорът ще се пренесе на друга плоскост – дали Европа е срещу православието и разделяне на вярващите в България.
„Всичките ни усилия трябва да бъдат насочени в дипломатически път за разрешаване на този конфликт и най-накрая за мир„, заяви президентът и продължи с думите:
Ние сме православна държава и искаме българските вярващи да не бъдат разделени по тази линия. Защото православието е толкова дълбоко вкоренено в нашата история, че точно по тази линия не ми се иска да има конфликт, уточни Йотова.
За Република Северна Македония и членството й в Европейския съюз
По темата за Република Северна Македония президентът Йотова сподели, че напоследък има много тежки съмнения дали сегашното й ръководство иска държавата им да бъде член на Европейския съюз. По думите й те нямат проблеми с България, а с Европейския съюз, където през 2022 г. са приели определена политика.
На въпрос дали ЕС разбира българската позиция за Република Северна Македония, Йотова отговори утвърджително. Тя обясни, че по време на всички нейни разговори – и с лидери, и с посланици, никой дори не й е намекнал, че политиката на ЕС по отношение на Република Северна Македония може да бъде променена.
В същото време Илияна Йотова обърна внимание, че на срещите си с президента на Република Северна Македония Гордана Силяновска и с външния министър Тимчо Муцунски по време на Срещата на върха на Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа (ПСЮИЕ), чула нещо, което за XXI век звучи буквално стресиращо – всъщност сегашното управление на Република Северна Македония не признава действията и подписите на предишното. Помъчих се да обясня, че това не е персонален подпис, а ангажимент на държавата, призна Йотова.
За казуса с договора с „Боташ“
Договорът с „Боташ“ можеше да работи в полза на България, както и в полза на Средна Европа. Но за съжаление, политическите конфликти тук направиха това невъзможно, от което България само пострада, призна президентът Йотова.
По думите ѝ договорът е бил сключен в много смутни времена със спрени руски доставки. Тя припомни, че договорът е сключен от един от служебните кабинет и според нея това е повлияло той да не просъществува.
„Сега естествено години по-късно е много по-трудно„, отбеляза президентът и добави, че въпреки това, има уверението на правителството, че ще се вземат добри за България решения.
В тази връзка тя коментира, че България държи „златна карта“ – и като член на Европейския съюз, и заради геополитическото си положение. Тя прознозира, че предстои големите проекти да не ни заобикалят, както е било дълги години, а през нас ще минават всички възможни коридори – енергийни, сухопътни коридори, свързани с високите технологии.
По темата за въвеждането на визи за американските граждани
Попитана дали е логично да се инициира отново дебат за въвеждане на визи за американски граждани за ЕС, при положение, че визите за европейски граждани като българските не отпаднат, тя отговори, че България не бива да се отказва от своите усилия.
Според нея държавата ни трябва да защитава интересите си и пред американската администрация, и пред европейските институции.
„Няколко пъти сме слагали този дебат отново на масата в рамките на Европейския парламент, защото този принцип на реципрочност в момента не се спазва„, призна Йотова.
Тя подчерта и необходимостта от активно участие на България в дебатите за бъдещето на Европейския съюз, както и в настоящата дискусия за Многогодишната финансова рамка на съюза.
По думите й двете войни – в Украйна и в Близкия изток – са показали, че механизмът на функциониране на Европейския съюз е безкрайно остарял. Тя подчерта, че Европа трябва да се върне към лидерските си позиции, да постигне стратегическа автономия, да бъде максимално независима, да доизгради единния пазар, както и собствената си система за сигурност и отбрана.
