Както е известно, държавният бюджет е най-важната политика на властта, на първо място защото засяга практически всички членове на обществото. Затова за проблемите при изготвянето и изпълнението на бюджета трябва да се говори не само експертно, но и честно, човешки, достъпно. Само така правителството може да бъде разбрано от обществото и да разчита на подкрепата на хората.
Вече на всички непредубедени е ясно, че държавната хазна е в трудно положение. Това е резултат на необмислени решения, може би продиктувани от желание да се направи добро, но довели до тежки последици. Както се казва, пътят към ада е постлан с добри намерения.
Правителството ясно обрисува сложността на ситуацията, но причината не е толкова в желанието да се оправдава или за да търси изкупителни жертви. Новата власт просто няма друг избор, най-вече заради необходимостта
обществото да е наясно по два ключови политически факта.
Първо, че в предстоящия период (не няколко месеца, а години) са необходими реално трудни, а не козметични мерки. Второ, че не бива да се допускат подобни грешки в бъдеще (в този смисъл властта се предпазва от изкушението да прибегне към някои фокуси, смело прилагани от предишни управляващи).
Въпреки че някои експерти (без и с кавички) громят комуникационната политика на новото управление, трябва да се признае, че по темата за бюджета се прибягва до разбираеми за маковото съзнание аналогии. Например, сравнението с познатата на мнозина ситуация, когато в живота на почти всеки човек и почти всяко семейство настъпва момент, в който сметките не излизат, защото харченето не е било съобразени с припечеленото. Това със сигурност е неприятен момент, но е известно, че за да се справим, е нужно да запазим спокойствие, да бъдем уверени в себе си и да си наложим неизбежните мерки за икономия. Да бъдем устойчиви и търпеливи, за да дойдат по-добри времена.
В подобен момент, а може би и по-драматичен, е и нашата държава днес. Но когато някои призовават за „смели“ и „радикални“ мерки още сега,
в бюджета за 2026 г., трябва да се отсее зърното от плявата.
Вярно е, че дефицитът надхвърля чувствително допустимия праг и в този смисъл е налице нарушение на Закона за публичните финанси, но той не е продукт на прищявка на управляващите, а отразява реалното състояние на хазната, такова, каквото е. Единственото, за което някой може да е недоволен е, че правителството показва това състояние в истинския му вид. Както посочи един от уважаваните икономически експерти, „бюджетът е по-скандален, защото тук всичко е изкарано наяве“.
От друга страна, бюджетът за 2026 г. не е бъдещо събитие, той вече се изпълнява половин година в рамките на т. нар. удължителен закон, а реално ще започне да действа от 1 август, т.е. ще е в сила още 5 месеца. Този срок е твърде къс, дори за краткосрочни мерки, които да дадат резултат още в рамките на тази година. Независимо колко смели и радикални биха могли да бъдат тези мерки (особено в представите на някои, които сами не пожелаха да ги предприемат, когато управляваха).
Вижда се, че Министерството на финансите и правителството, а след това и парламентарното мнозинство,
нямат намерение да дърпат аварийната спирачка.
Защото – ако продължим аналогията – има опасност влакът да се повреди и дори да дерайлира с всички нежелани последици за пътниците. Това не е продукт на малодушие, а съзнателно възприета философия на управление, намерила първо проявление в най-важната политика на държавата. В ситуацията, в която се намират публичните финанси, а и въобще при управлението на обществото, смелостта не трябва да се превръща в безразсъдство, т.е. необходима е внимателна преценка за последиците. Мерките не са самоцел, те са средство за реализиране на политиките, получили подкрепата на избирателите.
Оттук стигаме до друго тиражирано обвинение, че
в бюджета ги няма „политиките на новото управление“.
Нещо подобно прозвуча и от страната на правителството („в този бюджет няма нито една наша политика“). Това е вярно – не само няма, но и не може да има. Каква собствена политика можеш да провеждаш, когато нямаш нито време, нито пари, нито приета нормативна рамка?
Но ако в бюджет 2026 няма политики на управляващите, в същото време се вижда, че при неговата подготовка те, най-вече в лицето на министъра на финансите, започват да прилагат някои принципи, за които получиха доверието на избирателите, като реализъм, откровеност, поемане на отговорност от всеки, който е упражнявал власт, умереност, постепенност, съхраняване на права и доходи. По този начин се създават необходимите предпоставки за плавен преход към следващия бюджет, в който трябва да бъдат заложени техните политики, впрочем, продукт на същите тези принципи. Добре е, че не се опитват да прилагат номерата на предходни правителства, изземвайки приходи и отлагайки разходи за следващи периоди, но това също е резултат на трезва преценка. За разлика от нестабилните мнозинства и кабинети от последните години, които се водеха от презумпцията, че са за малко, а след тях и потоп, днешната власт разбира, че
би било глупаво да мами самата себе си и своите избиратели.
На фона на неприятната, но реалистична картина, отразена в проекта за бюджета, прави впечатление пъстрата палитра от мнения относно него. Мненията на истинските икономически и финансови експерти не са еднозначни, или поне не са едностранни. Редица от тях имат критики и притеснения, но признават, че това е възможно най-поносимия (и със сигурност не най-неприемливия) бюджет.
Картината при т. нар. социални партньори е позната – всеки тегли чергата към себе си, дори с цената на видимо пристрастие. Всеки защитава своите интереси, така, както ги разбира и както смята, че ще се хареса на представляваните общности и организации.
Любопитни са
истеричните изпълнения на някои позабравени политици,
както и на експерти, отдавна показали, че „експертността“ им следва неотклонно максимата „който плаща, той поръчва музиката“. Още по-неприемливи са лицемерната загриженост и революционните призиви за смелост от страна на партии и политици, които причиниха ситуацията с публичните финанси. Можем да очакваме този „репертоар“ да се разгърне по време на дискусиите в Народното събрание.
Иначе са напълно прави тези, които очакват политиките и плановете за реформи на „Прогресивна България“ да залегнат в проекта за бюджет 2027, чиято подготовка трябва да започне скоро. Също така, показателна ще бъде и мандатната програма за управление на правителството, която ще открои политическите и управленските приоритети на новата власт.
С една дума, предстои горещо лято.
