Европейският съюз е на прага на една от най-тежките политически битки през последното десетилетие. Само дни след като Европейската комисия започна консултациите по следващия дългосрочен бюджет за периода 2028–2034 г., Германия категорично отхвърли проекта в сегашния му вид и поиска бюджетът да бъде намален с цели 400 млрд. евро. Според вътрешен документ на германското правителство, предложеният бюджет от 2 трилиона евро е „невъзможен за финансиране“ и надхвърля възможностите на държавите членки.
Позицията на Берлин практически поставя началото на продължителни и изключително сложни преговори, тъй като приемането на европейския седемгодишен бюджет изисква единодушната подкрепа на всичките 27 държави членки.
Сблъсъкът не е само спор за числата, а и за начинът, по който Европейският съюз ще финансира отбраната, индустриалната си политика, научните изследвания, земеделието, кохезионните фондове, климатичния преход и изплащането на общия дълг, натрупан след пандемията. Именно затова мнозинството икономисти в ЕС определят сегашните преговори като най-важните след създаването на европейския фонд за възстановяване заради пандемията.
Предложението на Европейската комисия предвижда бюджетът да достигне около 2 трилиона евро, което е значително повече от сегашната финансова рамка за периода 2021–2027 г., която възлиза на приблизително 1.3 трилиона евро. Увеличението трябва да покрие новите стратегически приоритети на общността, като инвестиции в отбрана, развитие на европейската отбранителна индустрия, ускоряване на цифровата трансформация, подкрепа за зеления преход, засилване на конкурентоспособността спрямо САЩ и Китай, както и обслужването на заемите по механизма „Следващо поколение ЕС“.
Остра реакция в Берлин
Германия е най-големият нетен донор в бюджета на Европейския съюз. Всяка година страната внася значително повече средства, отколкото получава обратно под формата на европейско финансиране. Според германските разчети, ако бюджетът бъде приет в предложения размер, националната вноска ще нарасне до над 50 милиарда евро годишно, което е рекордно ниво за федералния бюджет.
Германското правителство предупреждава, че европейските институции трябва да се съобразят с финансовите ограничения, пред които са изправени държавите членки. Берлин настоява новите приоритети да бъдат финансирани чрез преструктуриране на съществуващите разходи, а не чрез постоянно увеличаване на бюджета.
Европа е разделена между икономии и повече инвестиции
Германската позиция бързо оформи лагер на страните, които настояват за по-строга бюджетна дисциплина. Освен Германия, резерви към размера на бюджета имат Нидерландия, Австрия, Швеция и още няколко държави, които традиционно са сред нетните платци в европейската хазна.
На противоположната страна са Франция, Испания и повечето източноевропейски страни, които смятат, че ЕС няма как да изпълни новите си геополитически амбиции без значително увеличение на общите разходи.
Допълнително напрежение внася позицията на Европейския парламент. Евродепутатите не само не подкрепят германските искания за съкращения, но настояват бюджетът дори да бъде увеличен доста над предложения от Европейската комисия размер.
Докладчиците по финансовата рамка – румънският евродепутат Зигфрид Мурешан и португалската евродепутатка Карла Тавареш предупреждават, че ограничаването на разходите би поставило под риск някои от най-успешните европейски програми.
Сред тях са „Хоризонт Европа“, която финансира научните изследвания и иновациите, както и „Еразъм+“, благодарение на която милиони студенти са получили възможност да учат в други европейски университети. Според Европейския парламент намаляването на бюджета би засегнало и инвестициите в изкуствен интелект, цифрова инфраструктура, енергийна независимост и модернизацията на европейската икономика.
Канцлерът Фридрих Мерц междувременно настоява преговорите да приключат още през тази година. Според него ранното споразумение ще даде необходимата предвидимост както на европейските институции, така и на бизнеса и националните администрации.
Берлин посочва и чисто политически аргумент. През 2027 г. във Франция, Полша и Италия предстоят ключови избори, които могат значително да усложнят преговорите. Ако до тогава няма политическа договореност, съществува риск бюджетът да се превърне в заложник на вътрешнополитически кампании.
Франция предлага нови данъци
Докато Германия настоява за по-малък бюджет, Франция има напълно различен подход. Вместо съкращаване на разходите Париж иска Европейският съюз да получи нови постоянни източници на приходи.
Според информация на „Политико“ президентът Еманюел Макрон е възложил на своето правителство да работи за въвеждането на нови европейски данъци, които да финансират бъдещия бюджет, без да се увеличават прекомерно националните вноски.
Сред обсъжданите идеи са общоевропейски цифров данък за големите технологични компании, допълнителни налози върху криптоиндустрията, онлайн хазарта, електронните отпадъци, тютюневите изделия, въглеродните емисии и вноса от държави с по-слаби екологични стандарти.
Франция не крие, че подобно решение би ѝ позволило да избегне значително увеличение на собствената си вноска в бюджета на ЕС. Освен това Париж защитава запазването на силното европейско финансиране за селското стопанство, което традиционно получава едни от най-големите средства по Общата селскостопанска политика.
В същото време френското правителство е под сериозен вътрешнополитически натиск. Ако Париж бъде принуден да увеличи значително плащанията си към Брюксел, това може да се превърне в силен аргумент за крайнодясната партия „Национален сбор“, която според редица социологически проучвания запазва висока подкрепа преди президентските избори през 2027 година.
В същото време Германия и още няколко северноевропейски държави гледат с голямо недоверие на идеята за нови европейски данъци. Берлин се опасява, че облагането на американските технологични гиганти може да предизвика ответни мерки от страна на САЩ, докато новите климатични такси биха могли да увеличат разходите за европейските компании и потребители.
Председателят на Европейския съвет Антонио Коща вече постави амбициозна цел на лидерите на ЕС да постигнат политическо споразумение до края на 2026 година. За да бъде ускорен процесът, Ирландия, която пое ротационното председателство на Съвета на ЕС на 1 юли, трябва до октомври да представи компромисен пакет за т.нар. собствени ресурси, които да са постоянни приходи за европейския бюджет.
Очаква се именно новите източници на финансиране да бъдат най-спорния въпрос в предстоящите преговори. По оценки на европейските институции те могат да донесат около 400 милиарда евро за периода 2028–2034 година. Тази сума практически съвпада с размера на съкращението, поискано от Германия.
Всичко това означава, че на европейските лидери няма да им е лесно да постигнат компромисно решение. Единият вариант е бюджетът да бъде орязан, както настоява Берлин, а новите политики да се финансират чрез преразпределение на съществуващите средства. Другият е Европейският съюз да получи нови собствени приходи и да увеличи общите си разходи, както предлага Париж. Проблемът е, че засега няма пресечна точка между двата подхода.
Използвани източници: Ройтерс, Политико, Монд
