„Имате 35% недокомплект – какво правихте 5 години? През 2024 г. е бил 36% – смъкнали сте го с един процент! Какво направихте до момента?“ Този въпрос бе поставен на няколко пъти от народния представител Атанас Атанасов от „Демократична България“ на Антоан Гечев – досегашният шеф на Държавна агенция „Разузнаване“, който кандидатства за нов 5-годишен мандат и бе изслушан в парламентарната комисия за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства.
Атанасов отбеляза, че има една идея, която и друг път е обявявал, свързана с това страната ни да обедини двете си разузнавания. Той даде пример, че Германия има едно разузнаване, а ние – с 6 млн. население имаме две. Призна, че го притеснява факта, че при 35% недокомплект, от Агенция „Разузнаване“ вероятно покриват нуждите от чувствителна информация на Балканите и в Близкия изток и дотам.
Антоан Гечев обясни, че преди да стане шеф на Разузнаването, агенцията била невидима и в нея, за да постъпиш на работа, трябвало да бъдеш препоръчан. През последните години обаче от екипа му започнали да осъществяват по-активни контакти с редица университети, основно на територията на София. Те започнали да представят агенция „Разузнаване“ пред студенти на различни форуми, но най-вече започнали да организират студентски стажове. Освен това започнали да пускат обяви за работа и в различни електронни платформи.
Не на последно място от разузнаването се активирали да използват социалните мрежи и виртуалното пространство, за да извършват чисто оперативна работа – т.е. да се насочват към потенциални агенти. Това те направили чрез прецизно таргетиране и изучаване на кандидатите във виртуалното пространство, намирайки най-правилния подход, тъй като, както Антоан Гечев отчете, в това пространство имало не малко участници, които се представяли за нещо, което не са.
На следващо място Гечев говори за това, че е изключително перспективно добиването на информация директно от електронните системи. По този повод призна, че в Агенция „Разузнаване“ им е важно
да успеят да привлекат студенти
по математика, физика, енергетика, инженерни науки, финанси.
„Естествено, повишането на заплащането през последната година също си оказа своята роля, въпреки че парите не са основен мотив за работа в разузнаването, но като спомагателен фактор – също имат известен резултат“, призна Антоан Гечев. Той добави, че настоящият бюджет му стига за още допълнителни 12-15 бройки, а не както Атанасов допусна, че става въпрос за 200 – 300 души, които още утре могат да бъдат назначени на работа.
Не на последно място шефът на „Разузнаването“ призна, че огромна част от младите идват с дипломи, с големи претенции и квалификации, а всъщност дори общата им култура не съответства на завършеното образование.
Проблем представлява и здравословното им състояние, и психологическата устойчивост, която, по думите на Гечев далеч не отговаря на изискванията в разузнаването.
„Не считам, че е разумно да назначим някого на работа, при условие че ние предварително имаме някакви индикации, че ако го изпратим в някаква високо рискова среда, където трябва сам да взима решение и да действа, това би било прекалено голям риск“ – обясни Антоан Гечев.
Депутатът от „Продължаваме промяната“ Бойко Рашков бе категоричен, че сегашните кадри в разузнаването трябва да се размърдат – да ходят, да питат и да търсят нови попълнения, но в същото време се съгласи с Гечев, че психологическата годност и устойчивост са изключително важни и за тях е трудно да се дават предварителни гаранции.
Самият той се опита да се пошегува с факта, че някога положил големи усилия да намери нови кадри и накрая – при всички положени усилия – попаднал на Гешев и Сарафов.
