Някои водещи сили от Европа вече приемат, че корабите, преминаващи през жизненоважния Ормузки проток, ще трябва да плащат такси на Иран и Оман, споделили за агенция „Блумбърг“ запознати с въпроса лица. Перспективата за някакъв вид налог за обслужване след войната на Съединените щати и Израел с Ислямската република е описана като даденост от двама от добре информираните източници, пожелали анонимност. В частни разговори някои представители на арабските страни от Персийския залив са на същото мнение, добавят те, въпреки че това не е непременно официалната позиция на техните правителства. Не е ясно какъв вид или размер на таксите би била готова да приеме която и да е държава.
Междувременно, Вашингтон и арабските страни от Залива продължават да настояват, че Иран и Оман не могат да облагат плаването през пролива. Сред опасенията им са спазването на международното морско право и риска това да създаде прецедент за други страни да налагат такси за различни водни пътища.
Макар че се примиряват с идеята за допълнителните разходи, европейските страни оказват натиск върху иранските и оманските власти да не дискриминират корабите въз основа на тяхната националност, твърдят запознатите с въпроса лица. Обединеното кралство, Франция и други европейски държави също настояват за международна морска коалиция, която да помогне за разминирането в Ормуз, но разполагането ѝ ще зависи от напредъка на преговорите за постоянно мирно споразумение, допълват те.
Оман, Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства, Катар и Кувейт са отказали коментар, или не са откликнали на исканията за коментар от „Блумбърг“. Правителството на Бахрейн пък е посочило в официално изявление, че не е приело или дори не е заявило, че приема каквито и да било налози или пътни такси за кораби, преминаващи през важния коридор. „Свободното и безпрепятствено преминаване на международния корабен трафик през пролива е въпрос на международното право, а не въпрос на преговори“, отбелязва Бахрейн.
Оман обаче е уведомил европейските служители, че няма начин да се върне статуквото отпреди войната в Ормузкия проток. Корабите, преминаващи през водния път – критична точка за енергийни доставки от Персийския залив – могат да бъдат облагани с такси за услуги, свързани с отстраняването на замърсяването на пролива и разходите за навигация.
Оман, който е съюзник както на Запада, така и на Иран, е подложен на натиск и от двете страни. Султанатът, който граничи с южната част на пролива, изпраща смесени послания за това какво ще прави, въпреки че винаги е заявявал, че ще спазва международното морско право. Страната изучава Малакския проток в Азия като потенциален модел, посочва един от източниците, което се приема за знак, че страната се опитва да намери решение, което да умилостиви и Техеран и останалия свят.
Лидерите на Оман смятат, че система от типа на Малакския проток би работила само ако всички държави от Персийския залив я приемат, казва добре информиран източник. Не е ясно обаче дали доброволната система би била жизнеспособен вариант за Иран. Малакският проток се управлява свободно между Индонезия, Малайзия и Сингапур, като страните таксуват корабите за всички необходими навигационни и охранителни услуги. Има фонд, който събира доброволни вноски за безопасно корабоплаване, въпреки че не публикува редовно подробности за финансовите вноски. През 2017 г. Сингапур разкри, че за 10-годишен период за фонда са набрани 22 милиона долара, или приблизително 2,2 милиона долара годишно.
Търговското корабоплаване през Ормузкия проток е станало много по-интензивно откакто Иран и Съединените щати подписаха временно мирно споразумение преди около две седмици. Тази договореност, в комбинация с американската военна подкрепа за плавателни съдове, увеличи петролните потоци през тясната точка от страни като Саудитска Арабия до над 10 милиона барела на ден – малко повече от 50% от количествата преди войната. Техеран също увеличи износа си на суров петрол благодарение на премахването на американската блокада на пристанищата му.
При едно от редките посещение в Европа миналата седмица, султанът на Оман Хайтам бин Тарик спомена за плановете за Ормузкия проток на среща с френския президент Еманюел Макрон в Париж. Двамата лидери заявиха в съвместна декларация, че ще насърчават транзита без ограничения. Страните от Персийския залив, които бяха подложени на тежки атаки от Иран в продължение на седмици в началната фаза на войната, пък са показали готовност да направят отстъпки за таксите в името на деескалацията, съобщават запознатите с въпроса лица.
Продължаващите дискусии между Иран, Оман и съседите относно Ормузкия проток текат успоредно с пристигането в Доха на американските преговарящи Стив Уиткоф и Джаред Къшнър тази седмица за участие в непреки преговори между Вашингтон и Техеран. Те се стремят да надградят междинното споразумение, което задейства 60-дневен период на преговори за разрешаване на важни въпроси като ядрената програма на Иран и милиарди долари замразени средства. Тези усилия започнаха неуспешно след серия от сблъсъци за Ормузкия проток в края на миналата седмица, наред с дебатите за бъдещото управление на водния път.
Около една пета от световните доставки на петрол и втечнен природен газ са преминавали през пролива преди конфликта. Стопанинът на Белия дом Доналд Тръмп заяви на 1 юли, че преговарящите са постигнали напредък с думите: „разбираме се много добре“.
Ислямската република на практика затвори водния път в началото на бомбардировките на Съединените щати и Израел в края на февруари, а Вашингтон от своя страна блокира иранските кораби да достигат до пристанищата. Това предизвика рязък скок на цените на енергията и недостиг на доставки на горива и важни суровини и стоки. От началото на войната пък Иран настоява за някаква форма на бъдещ контрол върху трафика, преминаващ през пролива.
