Проектобюджетът на Здравната каса за 2026 година беше приет на първо четене от ресорната парламентарна комисия по бюджет и финанси с 15 гласа “За” и 9 “Против”, като нямаше нито един въздържал се. По – рано днес депутатите приеха план-сметката за т. г. на общественото осигуряване.
В Законопроекта са заложени общо 5.256 млрд. евро приходи и трансфери за Касата. От тях 5.138 млрд. евро са здравноосигурителни приходи, като 3.187 млрд. евро ще постъпят от здравни вноски, а 1.950 млрд. евро ще бъдат трансфери за здравно осигуряване. Общият размер на предвидените разходи за годината също възлиза на 5.256 млрд. евро.
Спрямо бюджета на НЗОК за миналата година се очаква увеличение на приходите и разходите с 412.3 млн. евро, което представлява ръст от 8.5 на сто.
За здравноосигурителни плащания са предвидени 4.933 млрд. евро, или с 396 млн. евро повече спрямо 2025 година. Това е увеличение от 8.7 процента.
Заложено е още през 2026 година здравното министерство да започне да извършва ежемесечни трансфери към бюджета на НЗОК, които трябва да станат в общ размер на 101.4 млн. евро годишно. Средствата ще бъдат използвани за финансиране на дейности, които не попадат в обхвата на задължителното здравно осигуряване.
Както и при обсъжданията на бюджета на Държавното обществено осигуряване и сега не липсваха критики от опозицията, синдикатите и бизнеса.
Народният представител от ГЕРБ Теменужка Петкова открои някои пропуски в проектобюджета на Здравната каса. Според нея липсва увеличение на възнагражденията на младите лекари, на средствата за електронните здравни карти, както и средства за изграждането на Националната детска болница.
Депутатът от “Демократична България” Мартин Димитров напомни, че от тяхната парламентарна група са внесли редица предложения, които са минали на първо четене – всички болници да правят търгове, когато се ползват държавни ресурси, и предложение за електронно съобщение за всяка услуга, използвана от НЗОК.
Димо Дренчев от “Възраждане” заяви, че бюджетът за здраве за тази година не показва ясна посока за реформи в здравеопазването. Той постави въпроси за контрола върху фиктивните хоспитализации, разходите за болнична помощ и средствата, насочени към частни лечебни заведения.
Асен Василев от “Продължаваме промяната” поясни, че въпреки увеличението на бюджета на Здравната каса, през последните години качеството на услугите за гражданите не се подобрява. Той разкритикува структурата на бюджета, като посочи, че средствата за лекарства и болнична помощ нарастват значително повече от тези за профилактика и превенция.
Здравният министър Катя Ивкова коментира критиките на опозицията относно възнагражденията на младите лекари. Тя заяви, че решението на въпроса трябва да бъде постигнато чрез преговори и сключване на колективен трудов договор, като подчерта, че министърът на здравеопазването не определя еднолично заплатите на медиците. По думите ѝ увеличаването на възнагражденията на младите лекари е сред основните приоритети на правителството. Ивкова отбеляза, че заедно с младите лекари търсят приемлив вариант, който да ги насърчи да останат да работят в България след завършване на специализациите си.
Във връзка с критики, че за бъдещата Национална детска болница няма отделени средства, Ивкова увери, че нейното изграждане е сред националните приоритети на правителството на Румен Радев. Тя призна, че за нея няма заложени пари нито в бюджета на НЗОК, нито в голямата план-сметка, защото към момента за нея има отделени средства.
Според Любомир Дацов от Фискалния съвет бюджетът на НЗОК продължава да нараства като размер, но ефективността на здравната система намалява. Той подчерта, че повече от 20 години продължава да има ключови реформи, включително въвеждането на нов модел за финансиране, които остават незавършени.
Президентът на КНСБ Пламен Димитров отбеляза, че синдикатът дава своята подкрепа за бюджета на НЗОК за 2026 година. Той уточни, че има забележки към начина, по който функционира здравната система и също заговори за здравната реформа, която е трябвало да се извърши.
