С 14 гласа „За“, 9 „Против“ и нито един „Въздържал се“ парламентарната комисия по бюджет и финанси прие на първо четене Законопроекта за държавния бюджет за 2026 година. За да защити план-сметката, в комисията бе дошъл финансовият министър Гълъб Донев.
Проектът за държавен бюджет е изготвен при очакван икономически ръст от 2.6% и средногодишна инфлация от 4.3 процента.
Заложените приходи, помощи и дарения в проектобюджета са в размер на 49.6 млрд. евро, а общите разходи възлизат на 56.8 млрд. евро.
Според проекта максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет през 2026 г., е 10.1 млрд. евро. В тази сума е включен заем до 3.261 млрд. евро по европейския инструмент „Мерки за сигурността на Европа“ (SAFE) за укрепване на отбранителната индустрия. Очаква се държавният дълг да достигне 37.7 млрд. евро или 30.1% от БВП.
Законопроектът залага намаляване на разходите за персонал с 10% от 1 септември, с изключение на общините, военнослужещите, лицата заети по Закона за МВР, по Закона за ДАНС, по Закона за НСО, по Закона за Държавна агенция „Разузнаване“, по Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, лечебните заведения по чл. 5 от Закона за лечебните заведения.
Планирано е да бъдат спестени над 560 млн. евро с това, че няма да бъдат увеличени разходите за персонал по механизмите, свързани с индексацията на възнагражденията на база ръста на средната брутна работна заплата.
Предвижда се намаляване на държавната субсидия за вероизповеданията и политическите парти, като по отношение на първата мярка имаше критики от страна на представителите на ДПС.
Имаше спорове и по въпроса със заложеното повишаване на винетните такси с 30% от 1 август 2026 година. От опозицията попитаха кога предишните управляващи са ги намалявали, че сега от екипа на Гълъб Донев да заявяват, че възстановят старото положение.
Сред другите мерки на увеличения е поетапното вдигане на акцизните ставки върху тютюневите изделия. Предвижда се акцизните ставки върху тютюна и тютюневите изделия да бъдат променени от 1 август 2026 година.
Залага се въвеждане на лицензионен режим в Закона за хазарта за афилиейт оператори, които популяризират хазартни игри на лицензирани оператори на територията на Република България, както и въвеждане на двукомпонентна държавна такса върху комисионното възнаграждение на афилиейт операторите въз основа на предварително договорени показатели за ефективност.
Общите капиталови разходи в държавния бюджет са 9.36 млрд. евро, като националното финансиране при тях е 4.28 млрд. евро, от тях за министерства и ведомства парите са 2.015 млрд. евро, административните разходи – 121.6 млн. евро.
За електронното управление и информационно-комуникационното обслужване капиталовите разходи са 100.9 млн. евро. Стратегическите капиталови разходи са записани в Приложение 2 и са в размер на 1 435 500 000 евро. В Централния бюджет капиталовите разходи по министерства са 227.6 млн. евро.
При общините разходите са заложени за 2.013 млрд. евро, като от тях собствените средства са 529 млн. евро, но те са по консолидираната фискална програма, обясни финансовият министър.
Асен Василев от „Продължаваме промяната“ попита дали в бюджета са заложени 170 млн. евро за земеделците по така наречената иранска помощ, на което Гълъб Донев му отговори, че те са нещо допълнително, не са записани в него, но ще бъдат отпуснати.
Василев, както и други представители на „Продължаваме промяната“ отчетоха като проблем, че има перо „Резерв“, което ще бъде около 2% от Брутния вътрешен продукт, но за разходите в него няма детайлно описание.
Като цяло опозицията настояваше да има подробни описания за какво точно ще отидат парите – дали например ще има пари за инвитро процедури, за програма за училищни автобуси в малките населени места, както и дали и за какво ще отидат още тази година 20 млн. евро по подготовката на „Евровизия“. Асен Василев се позова на разчетите на представителите от Фискалния съвет, според които Брутният вътрешен продукт ще е около 3 милиарда евро повече.
Подуправителят на Българската народна банка Петър Чобанов отбеляза, че моделът на икономически растеж, базиран основно на потребление, трябва да бъде придружен с мерки за стимулиране на предлагането, включително в областта на труда, капитала и технологиите. Чобанов подчерта, че според централната банка трябва да се следва линия на фискална дисциплина.
Владислав Горанов от ГЕРБ-СДС предупреди, че обективно погледнато държавата ни се намира в твърде предизвикателна фаза на икономическия цикъл – предизвикателна с това, че дори и в макроикономическата прогноза, която прави кабинетът, е записано, че потенциалът ни за растеж е изчерпан най-малко по линия на ръста на заетостта. В самия доклад на правителството се посочва, че заетостта няма повече да расте и има риск дори да започне да намалява, което според Горанов означава безработица и последващи проблеми, за които не са предвидени буфери нито в бюджета за 2026 година, нито за следващите години.
След заседанието на бюджетната комисия финансовият министър Гълъб Донев обяви, че днес са пласирали дълг на международните пазари в размер на 2.5 млрд. евро. Той припомни, че тази емисия е съгласно приетото от парламента увеличаване на тавана на дълга в условията на удължителен закон с до 3.8 млрд. евро за 2026 година.
Набраният дълг е на три транша, обясни Донев. Падежите са през 2032 година, 2038 година и 2042 година. Финансовият министър коментира, че доходността, която е постигната за всеки един от тези траншове, е изключително добра за България и не натоварва в дългосрочен аспект плащането по лихвите. По думите му това излизане на Министерството нa финансите на международните пазари е било изключително полезно.
Той добави и че до края на 2026 г. вероятно ще има още едно излизане на международните пазари, тъй като все още не е набран дългът, необходим за плащанията по Националния план за възстанояване и устойчивост и за покриване на дефицита.
