С 13 гласа „За“ и 8 гласа „Против“ (ГЕРБ-СДС, „Демократична България“ и „Продължаваме промяната“) икономическата парламентарна комисия прие на първо четене проектозакона за държавния бюджет за 2026 година. В началото на заседанието заместник-министърът на икономиката Михаела Карадимова цитира данни на Националния статистически институт, според които през 2025 г. икономиката отчита ръст с 3.1%, като през първото тримесечие на 2026 г. ръстът на БВП е 2.9% на годишна база, което нарежда България на 6-то място сред страните с най-висок икономически растеж в Европейския съюз за миналата година. Независимо от това обаче българските предприятия са изправени пред няколко сериозни предизвикателства от глобален характер,като ограничено външно търсене, цени на енергоносителите, необходимост от ускорена технологична модернизация и нарастваща международна конкуренция.
Именно затова през 2026 г. Министерството на икономиката, инвестициите и индустрията ще следва основно две политики – устойчиво икономическо развитие и конкурентоспособност и ефективно външно-икономическо сътрудничество.
За целта по първата политика в проектобюджета за 2026 г. са предвидени 58 021 300 евро. Приоритет ще е повишаването на привлекателността на България за инвестиции, както и за създаване на предпоставки за развитие на страната като център за производства и услуги с висока добавена стойността със сътрудничество с бизнеса, с образователните и научните институции. Освен това като допълнение към парите по първата цел ще бъдат използвани и евросредства в размер на 5 249 800 евро. Така общият бюджет за изпълнение на целите по първата политика ще възлизат на 63 271 100 евро.
По втората цел – за политиката в областта на ефективното външно-икономическо сътрудничество за 2026 г. са предвинени 7 704 900 евро. Там стратегическата цел е подобряване на експортния потенциал и провеждане на ефективно външно-икономическо сътрудничество, като ще се осъществяват 6 дейности в 8 оперативни цели, предвидени в бюджетната програма, сред които и завършване на оставащите прегледи по заключителната фаза на присъединителния процес към ОИСР, с цел България да може да получи покана за членство още в рамките на 2026 година.
Карадимова уточни, че в държавния бюджет за реализирането на двете основни политики са предвидени по програма „Администрация“ – 71 544 500 евро, в това число ведомствени разходи в размер на 52 088 100 евро и административни разходи в размер на 19 456 400 евро.
Ведомствените разходи включват разходи за персонал в размер на 41 924 700 евро, разходи за издържка в размер на 7 424 300 евро, разходи за членски внос и участие в нетърговски организации и дейности в размер на 733 500 евро, разходи за данъци, такси, административни санкции в размер на 481 600 евро, капиталови разходи в размер на 1 524 000 евро.
Административните разходи включват разходи за изпълнение на програми за техническа ликвидация, консервация на обекти от миннодобивния отрасъл и за саниране, като те са в размер на 4 601 600 евро.
Карадимова отчете, че и субсидиите за нестопанска дейност на Българския институт за стандартизация са в размер на 1 600 900 евро, субсидиите за сдруженията на потребителите са в размер на 35 800 евро; за обезпечаване на договор за ремонт на изтребители с „Авионамс“ АД са в размер на 3 589 300 евро, за финансови мерки по Закона за насърчаване на инвестициите парите са 10 168 800 евро.
Заложените приходи в Закона за държавния бюджет за 2026 година по линия на икономическото министерство са в размер на 19 368 000 евро.
По време на обсъжданията от ГЕРБ-СДС обявиха, че няма да подкрепят проекта за бюджет, тъй като той нарушава член 23, алинея 2 от Закона за публичните финанси и по-конкретно изискването дефицитът да не надвишава 3 процента. Александър Иванов от ГЕРБ-СДС попита и колко пари са предвидени по Закона за насърчаване на инвестициите, на което заместник-министър Красимир Якимов отговори, че точната сума е 60 милиона евро, като тя ще покрива и текущите нужди за изплащане на задължения по съществуващи договори.
Мартин Димитров от „Демократична България“ също обяви, че от неговата парламентарна група няма да подкрепят проектобюджета, защото според тях заложеният дефицит в размер на 5.7% е огромен проблем, тъй като там, където той се изпусне, връщането обратно е много сложен процес.
Димитров попита и докъде е стигнало присъединяването ни към ОИСР, уточнявайки, че на негов въпрос до Министерството на външните работи, му отговорили, че през юли ще внесат последните законодателни промени, свързани с членството ни. Заместник-министър Якимов уточни, че Министерството на икономиката е отговаряло за три законопроекта – като първата препоръка на ОИСР за така наречения бял лист, свързан със скрининга, вече е отразена. Остават промените в Закона за публичните предприятия и Закона за водите.
Богдан Богданов от „Продължаваме промяната“ също изрази позиция, че от парламентарната му група няма да подкрепят проектобюджета, като сред причините освен дефицита, отбеляза значителното нарастване на държавния дълг и лихвите към него. Той припомни, че държавният дълг от 0.5% от БВП към 2024 г. вече надминава 1.3 процента.
От друга страна той изрази притеснение от значителен ръст на някои разходи, включително за персонал и издържка. Като проблем той определи и нарастването на разходите за Изпълнителната агенция за насърчане на малките и средни предприятия – с близо 800 процента. От 854 000 евро през 2025 г. сега разходите нарастват до близо 7 000 000 евро за 2026 година.
От „Възраждане“ също обявиха, че няма да подкрепят проектобюджета.
