Европейският парламент отправи на 8 юли една от най-критичните оценки към Белград от началото на преговорите за членство в Европейския съюз. В рамките на няколко дни Сърбия понесе два тежки политически удара – осем държави членки, сред които и България, блокираха отварянето на Клъстер 3 в преговорния процес, а Европейският парламент прие резолюция, която обвинява Белград в подкопаване на суверенитета на съседните държави, отстъпление от демократичните стандарти и опасно сближаване с Русия и Китай. От своя страна президентът на Сърбия Александър Вучич демонстрира самочувствие с обещания за ново свръхмодерно въоръжение и обвинения към съседните държави.
Вместо да признае сериозността на ситуацията, Вучич омаловажи решението на европейските партньори. Той посочи пред обществената телевизия, че е много по-важно какви пътища и железници строи Сърбия, отколкото дали ще бъде отворен поредният клъстер в преговорите с ЕС. Сръбският президент заяви, че отказът е бил напълно очакван и не бива да тревожи никого.
Изявлението му обаче контрастира с безпрецедентно острия тон на европейските институции, които вече открито поставят под въпрос реалната европейска ориентация на Белград.
Брюксел постави ултиматум
В приетата резолюция Европейският парламент подчертава, че Сърбия е в сериозен застой по пътя към членство в Евросъюза заради липсата на реален напредък в областта на върховенството на закона, независимостта на съдебната система, свободата на медиите, борбата с корупцията и организираната престъпност.
Документът констатира, че Белград продължава да води политика, несъвместима с европейските ценности, като едновременно поддържа стратегическо партньорство с Москва и Пекин и отказва да се присъедини към санкциите срещу Русия след началото на войната в Украйна. Евродепутатите подчертават, че подобно „балансиране“ вече не може да бъде приемано за допустимо от държава кандидат за членство.
Особено тежки са критиките към външната политика на Сърбия. Европейският парламент обвинява Белград в опити да изгражда собствена сфера на влияние на Западните Балкани и осъжда действия, които подкопават суверенитета на съседните държави. Според евродепутатите страната оказва пряко влияние върху стабилността на целия регион именно заради своето географско положение и политическа тежест.
Резолюцията изразява сериозна тревога и от продължаващото военно превъоръжаване на Сърбия. Особено внимание е отделено на закупените китайски балистични ракети CM-400AKG, които според Европейския парламент нарушават регионалния баланс на сигурността и поставят под въпрос геополитическия избор на Белград.
Критики има и за задълбочаващото се военно сътрудничество с Китай, включително съвместни учения на специалните части, разширяване на стратегическите споразумения и използването на китайски технологии за наблюдение.
Не по-малко остри са обвиненията за руското влияние. В документа се посочва, че Сърбия се е превърнала във важен център за дейността на руските разузнавателни служби и платформа за хибридни операции, дезинформация и дестабилизиращи действия в региона. Белград е призован незабавно да предприеме мерки срещу подобни дейности.
Европейският парламент критикува и самата Европейска комисия за прекалено снизходителния подход към Сърбия през последните години въпреки отчетливото влошаване на демократичните стандарти.
Междувременно дипломатически източници потвърдиха, че най-малко осем държави членки, включително България, са блокирали отварянето на Клъстер 3 именно заради липсата на реформи, отказа на Белград да се присъедини към санкциите срещу Русия и слабия напредък в областта на върховенството на закона и свободата на медиите.
Вучич отвърна с обвинения и демонстрация на военна сила
По стар обичай, вместо да погледне реалната картина, Александър Вучич отново насочи вниманието към външни заплахи. Според него Сърбия е принудена да се въоръжава, защото Албания, Хърватия и Косово изграждат военен съюз, към който канят и България. Президентът твърди, че сръбската армия вече разполага с нови способности, за които знаели едва няколко души в държавното ръководство.
По думите му през последните години Белград тайно е придобил модерно въоръжение, което ще бъде показано на голям военен парад през септември. Вучич дори заяви, че сръбската армия става „невероятно смъртоносна“ благодарение на новите системи и различните видове бойни дронове. Той отново обвини държави членки на НАТО, че редовно изпращат разузнавателни дронове над сръбска територия, но Белград умишлено не реагирал, за да не разкрие собствените си възможности.
Сръбският президент обвини и Хърватия, че подпомага сили, които според него се опитват да дестабилизират страната след протестите, избухнали след трагедията на железопътната гара в Нови Сад. Вучич твърди, че Загреб продължава да води негативна кампания срещу Сърбия и дори укрива лица, издирвани с червени бюлетини на Интерпол. Според сръбския държавен глава Хърватия била изненадана от закупените китайски ракети с обсег между 200 и 400 километра.
Той често критикува и съседна България. Отношенията между София и Белград от години остават сред най-проблемните в региона. България последователно поставя въпроса за правата на българското национално малцинство в Западните покрайнини, като настоява за по-добър достъп до образование на майчин език, защита на културната идентичност и реални икономически мерки срещу обезлюдяването на районите около Босилеград и Цариброд.
Българските власти нееднократно са изразявали тревога и от случаи на натиск срещу представители на българската общност, както и от антибългарска реторика в сръбското публично пространство.
На лице са и сериозните геополитически различия. Докато България като член на ЕС и НАТО подкрепя санкциите срещу Русия и европейската политика към войната в Украйна, Сърбия продължава да отказва да се присъедини към ограничителните мерки срещу Москва и поддържа тесни политически, военни и енергийни връзки с Кремъл. Именно затова България е сред държавите, които настояват, че напредъкът на Белград към членство в Европейския съюз трябва да бъде обвързан с изпълнението на ясни критерии, а не само с политически декларации.
Допълнително напрежение предизвика и решението Белград да изпрати свой представител на погребението на иранския военнополитически лидер Али Хаменей. Вучич защити участието с аргумента, че Иран не признава независимостта на Косово.
Сръбският президент беше категоричен, че няма да променя политиката си спрямо Москва и Киев и ще продължи да поддържа добри отношения и с двете страни, въпреки нарастващия натиск от страна на Европейския съюз.
Разминаването между европейските очаквания и политическия курс на Белград изглежда по-голямо от всякога. Брюксел настоява за категорично присъединяване към външната политика на ЕС, реални демократични реформи и дистанциране от Русия, а Вучич продължава да демонстрира военна сила, да отправя обвинения към съседните държави и да омаловажава предупрежденията от европейските институции. Това поставя под все по-сериозно съмнение не само отварянето на следващите преговорни глави, но и цялостната перспектива Сърбия да се присъедини към Европейския съюз в обозримо бъдеще.
