Със 131 гласа „За“ (122 от „Прогресивна България“ и 9 от ДПС) парламентът прие на първо четене Законопроекта за бюджета на ДОО – Държавното обществено осигуряване за 2026 година. „Против“ бяха 70 депутати – 23 от ГЕРБ-СДС, 20 от „Демократична България“, 16 от „Продължаваме промяната“ и 11 от „Възраждане“. Нямаше нито един глас „Въздържал се“. Депутатите приеха и срокът между първо и второ четене да бъде 5 дни.
Общият размер на приходите и получените трансфери за 2026 г. се очаква да е 15.265 млрд. евро, в това число получените трансфери от централния бюджет възлизат общо на 6.745 млрд. евро, (за пенсии и добавки към тях, и парични обезщетения и помощи за сметка на държавния бюджет – 265.3 млн. евро и за покриване на недостига от средства – 6.479 млрд. евро.)
В проектобюджета на държавното обществено осигуряване за 2026 г. са предвидени 8.520 млрд. евро приходи, което е увеличение общо със 741.1 млн. евро в сравнение с бюджета на ДОО за 2025 година. При приходите от осигурителни вноски е предвидено увеличение от 641.6 млн. евро.
● Предвидено е увеличение от 1 януари 2026 г. на минималната работна заплата за страната в размер на 620.20 евро месечно.
● Минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица от 1 август 2026 се определя в размер на 620.20 евро.
● Минималните осигурителни доходи по основни икономически дейности и квалификационни групи професии се актуализират от 1 август 2026 година.
● Максималният осигурителен доход за всички осигурени лица от 1 август 2026 г. се определя в размер на 2 300 евро.
● Запазват се нивата от 2025 г. на размера на осигурителната вноска за фонд „Пенсии“ и размерите на осигурителните вноски за останалите фондове, както и съотношенията при разпределянето между осигурителите и осигурените лица.
● От 1 август 2026 г. се предвижда поетапно държавните служители по Закона за държавния служител и заетите по Закона за съдебната власт да започнат да плащат лични осигурителни вноски, при съотношение между осигурителя и осигуреното лице, разпределено по отделните фондове на държавното обществено осигуряване, както следва:
- за фонд „Пенсии“ за лицата, родени преди 1 януари 1960 г. – 19.8%, разпределени между осигурителя и осигуреното лице – 15.8% и 4%.
- за фонд „Пенсии“ за лицата, родени след 31 декември 1959 г., които се осигуряват и за задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд – 14.8%, разпределени между осигурителя и осигуреното лице – 11.8% и 3%.
- за фонд „Общо заболяване и майчинство“ – 3.5%, разпределени между осигурителя и осигуреното лице – 2.8% и 0.7%.
- за фонд „Безработица“ – 1%, разпределени между осигурителя и осигуреното лице – 0.8% и 0.2%.
Планираните разходи за пенсии през 2026 г. са 13.503 млрд. евро, като в тази сума са включени разходите за пенсии за сметка на държавното обществено осигуряване и за сметка на държавния бюджет. Предвидените разходи са с 1.179 млрд. евро или с 9.6% повече средства за пенсии спрямо бюджета на държавното обществено осигуряване за 2025 година.
Увеличението на разходите се дължи главно на целогодишното изплащане на увеличените от 1 юли 2025 г. с 8.6% размери на пенсиите за трудова дейност, на минималния размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст и на социалната пенсия за старост, както и на обвързаните с тях минимални размери на пенсии и добавки – 519.0 млн. евро допълнително, както и на осъвременяването на пенсиите от 1 юли 2026 г., за което са нужни 513.1 млн. евро допълнително.
За 2026 г. общият разход за парични обезщетения и помощи възлиза на 1.653 млрд. евро, което е с 81.9 млн. евро повече спрямо бюджета на ДОО за 2025 година.
Планираните разходи за групата „Програми, дейности и служби по социалното осигуряване, подпомагане и заетостта“ са в размер на 103.5 млн. евро.
Разходите за персонал са в размер на 74.2 млн. евро, като е предвидено увеличение на разходите с 2.0 млн. евро в резултат на увеличението на размера на минималната работна заплата и размера на максималния осигурителен доход през 2026 г.; еднократната индексация с 5% от 1 януари 2026 г. на основните месечни заплати на служителите в бюджетните организации; намаление с 10% от 1 септември 2026 г. на разходите за заплати и възнаграждения и свързаните с тях задължителни осигурителни вноски и считано от 1 август 2026 г. поетапно заплащане от държавните служители на личните осигурителни вноски.
Министърът на труда и социалната политика Наталия Ефремова, която представи основните параметри на бюджета на ДОО, отбеляза, че би искала да има по-ускорено развитие на някои от политиките по разходите, например по отношение на майките, безработните, но е наясно, че финансовите възможности на бюджета за 2026 г. са такива, каквито са.
По повод критиките, че повишават параметрите на максималните и минималните осигурителни доходи, за да „напълнят хазната за сметка на бизнеса или на работещите„, министър Ефремова отбеляза, че така разговорът се измества напълно в погрешна посока, тъй като трябва да се разисква защо се прави това – а именно да се ограничи сивия сектор и недекларирания труд при практиката, при която работодателят сключва трудов договор с работника на минимална работна заплата и така частта от възнаграждението, което е по-високо, не се декларира.
По думите на Ефремова в дългосрочен план ефектите от тази мярка ще е, че работещите ще станат много по-социално защитени. Тя предупреди и че ако депутатите искат веднага да се увеличат пенсиите на пенсионерите, които са под линията на бедност, то това означава, че трябва да се вдигат данъците.
Депутатът от ГЕРБ-СДС Илиана Жекова коментира, че бюджетът на ДОО трябва да отговаря на три въпроса – има ли финансова устойчивост, справедливост и предвидимост – но, за съжаление, настоящият проект, който разглеждат, не дава убедителен отговор на нито един от трите въпроса. Вместо да има намаляване на зависимостта от държавния бюджет, от ГЕРБ-СДС виждат нарастващ дефицит; вместо дългосрочна визия за бъдещето на пенсионната система, виждат поредното отлагане на трудните решения.
Тя отбеляза, че през 2026 г. осигурителните приходи нарастват с 641 млн. евро, но въпреки това системата отново ще разчита на близо 6.5 милиарда евро трансфер от държавния бюджет. Само фонд „Пенсии“ е планиран с недостиг от над 6.6 милиарда евро.
Жекова обърна внимание и на едно, по думите й, очевидно противоречие – управляващите твърдят, че бюджетът не е място за реформи, а едновременно с това в него се променя един от основните елементи на статута на държавните служители – това че вече и той ще трябва да заплаща личните си осигурителни вноски.
Анна Бодакова от „Демократична България“ отбеляза, че и тази година над 40% от разходите на Държавното обществено осигуряване не се покриват от осигурителни вноски, а от общите данъчни приходи и така пенсионната система все повече се финансира чрез дефицит, данъци и нов дълг.
Обърна внимание и на обстоятелството, че от 1 август се увеличават както минималният, така и максималният осигурителен доход, което означава по-висока цена на труда, по-нисък нетен доход за част от работещите и по-високи разходи за работодателите. Освен това промяната се прави в средата на годината, след като бизнесът вече е планирал своите разходи. Според Бодакова особено тревожен е подходът към максималния осигурителен доход, а именно – когато в системата не достигат средства, първото решение да бъде таванът да се вдигне.
Бодакова подчерта, че българската средна класа не е банкомат, от който държавата да компенсира резултатите от липсата на реформи с години. Разкритикува и липсата на разчет колко хора ще бъдат засегнати от вдигането на тавана, какъв допълнителен приход правителството очаква, какъв ще бъде ефектът върху малкия бизнес, върху сезонната заедост, върху земеделието и върху по-бедните региони. Като минус отбеляза и че няма реформа при ранното пенсиониране, няма визия и за инвалидните пенсии.
Асен Василев от „Продължаваме промяната“ взе повод от репликата на депутата от „Прогресивна България“ Даниела Георгиева, която в отговор на критики на Венко Сабрутев от ПП, че замразяват социалните плащания, отговори, че не ги замразяват, а ги запазват.
Василев отбеляза, че това е цинично изказване, тъй като през всички кризи, през които България е минала, те са били запазени – даже от най-фискално рестриктивните правителства, които говорели за „постна пица“. След това той обърна внимание, че управляващите се извиняват, че бюджетът на ДОО бил довършителен и в него нямало политики, но Василев даде пример за няколко:
- новите пенсионери ще получават с 30 евро по-ниски пенсии;
- всички хора, които работят на непълен работен ден, ще бъдат с намален трудов стаж – т.е. ако работят на 4 часов работен ден, вече ще имат половин ден трудов стаж, а не цял ден трудов стаж, което означава, че и за пенсия ще имат по-малко осигуровки. Тази мярка се прави със задна дата – от 1 януари 2026 година. Във връзка с този факт Василев предупреди министър Ефремова, че с това ще се създаде такъв административен хаос с изчисленията на клас прослужено време, че тя ще бъде в „добрите мисли и думи на всички счетоводители в България„.
Асен Василев обърна внимание и че управляващите не приеха предложението на „Продължаваме промяната“, предвиждащо, когато майките се върнат по-рано на работа, да получават 100% от парите за майчинството. По думите му разчетите на НОИ показват, че това няма да струва нищо на бюджета, а освен това ще е добре и за майките, и за работодателите, и за държавния бюджет, в който ще влизат допълнителни данъци.
Георги Георгиев от „Възраждане“ цитира изказване на министър Ефремова, че прагът на бедност не е критерий за отпускане на пенсии, за социални плащания, за майчинство. Той се съгласи с това, но подчерта, че прагът на бедност е критерий за това как живеят хората в страната.
„Когато гледаме прага на бедност и виждаме, че стотитици хора остават под него, няма как да бъдем безразлични, защото ние не вярваме на празните приказки, които се говорят от тази трибуна – това сме го гледали и от ГЕРБ, и от ДПС през годините, в частност и от ПП-ДБ, казвам „в частност“, защото те понякога имаха мерки в своите бюджети„, отчете Георгиев.
