Европейският парламент даде силен политически сигнал в подкрепа на дигиталното евро, след като одобри на 9 юли започването на преговори със Съвета на ЕС по законодателството, което трябва да създаде първата цифрова валута на Европейската централна банка. Решението беше прието с убедително мнозинство – 416 евродепутати гласуваха „за“, 169 „против“, а 22 се въздържаха, с което законодателният пакет навлиза в следващата фаза от процедурата.
Гласуването се случи, след като политическите групи на Европейските консерватори и реформисти и „Патриотите за Европа“ оспориха решението на Комисията по икономически и парични въпроси от 23 юни да започнат междуинституционални преговори по проекта. Въпреки възраженията, пленарната зала потвърди започването за преговори.
Докладчикът по досието Фернандо Наварете Рохас от Европейската народна партия ще оглави екипа на Европейския парламент в разговорите с Ирландското председателство на Съвета на ЕС. Ако законодателството бъде окончателно прието до края на тази година, Европейската централна банка предвижда дигиталното евро да стане реалност през 2029 година.
Проектът представлява една от най-мащабните реформи в европейската платежна система от въвеждането на единната валута. Целта е европейските граждани и компании да получат сигурно публично средство за дигитални разплащания, което да функционира както онлайн, така и офлайн и да бъде гарантирано директно от Европейската централна банка.
Намаляване на зависимостта от Visa и Mastercard
Основният мотив зад инициативата е намаляването на зависимостта на Европейския съюз от частни платежни оператори извън Европа. В момента огромна част от електронните плащания в ЕС преминават през американски компании като Visa, Mastercard, PayPal, Apple Pay и Google Pay. Европейските институции предупреждават, че тази зависимост създава сериозен риск, особено когато геополитическа среда е напрегната.
Според Европейската централна банка дигиталното евро ще предостави европейска алтернатива, която ще запази паричния суверенитет на еврозоната и ще гарантира, че дори при сериозни международни сътресения европейците ще разполагат със собствена сигурна инфраструктура за разплащания.
Проектът има и сериозно геополитическо измерение. На фона на засилващото се икономическо съперничество между световните сили, развитието на цифрови валути на централните банки вече се разглежда като въпрос на финансова независимост. Китай например развива цифровия юан още от 2020 г., като към момента чрез него са извършени милиарди трансакции на стойност трилиони юани. Европейските институции не крият, че не желаят ЕС да изостава в тази надпревара.
Дигиталното евро няма да представлява криптовалута и няма да има нищо общо с активи като биткойн. То ще бъде официална форма на еврото, емитирана единствено от Европейската централна банка, със същата стойност като наличните пари. Едно цифрово евро винаги ще бъде равно на едно обикновено евро.
Предвижда се плащанията да могат да се извършват както през интернет, така и офлайн. Именно офлайн функционалността е сред най-иновативните елементи на проекта. При нея средствата ще могат да се прехвърлят директно между устройствата на двама потребители без интернет връзка, подобно на използването на банкноти. Ако устройството бъде изгубено, средствата, съхранявани офлайн, няма да могат да бъдат възстановени, което е аналогично на изгубени пари в брой.
Строги правила за защита на личните данни
Една от най-дискутираните теми около дигиталното евро остава защитата на личната информация. Европейският парламент настоява принципите за защита на личните данни да бъдат заложени още при проектирането на системата. Според предложенията ще се използват модерни криптографски технологии, включително т.нар. доказателства с нулево разкриване, които позволяват потвърждаване на трансакция без разкриване на чувствителна информация.
Европейската централна банка няма да има достъп до личните идентификационни данни на потребителите. Информацията ще бъде обработвана единствено в обема, необходим за нормалното функциониране на системата и за изпълнение на правилата срещу прането на пари и финансирането на тероризма.
Почти всички търговци, които вече приемат електронни плащания, ще бъдат задължени да приемат и дигиталното евро. Изключение ще се допуска за самонаети лица, микропредприятия и малки фирми, които изобщо не работят с дигитални плащания.
Основните услуги за гражданите ще бъдат безплатни. Откриването на сметка, съхраняването на средства, управлението им и достъпът до поне един платежен инструмент няма да се таксуват. Допълнителните услуги ще се плащат, но няма да се допуска начисляване на такси за неактивност или скрито оскъпяване на основните операции. Офлайн плащанията също ще бъдат безплатни.
За да бъде защитена финансовата система и да не се стигне до масово изтегляне на депозити от търговските банки, законодателството предвижда лимит върху сумата, която едно лице ще може да държи в дигитални евра. Европейската комисия ще определи този таван по предложение на Европейската централна банка и той ще бъде преразглеждан поне веднъж на две години. В досегашните обсъждания като ориентировъчна стойност се посочва лимит около 3000 евро, макар окончателното решение все още да не е взето.
Дигиталното евро няма да носи лихва, което също цели да предотврати прехвърлянето на големи банкови спестявания към новата форма на парите. На компаниите няма да бъде разрешено да държат трайно значителни наличности в дигитално евро, като ще могат да съхраняват средства само временно при обработката на входящи плащания.
Законодателният пакет включва и важни гаранции за бъдещето на наличните пари. Страните от еврозоната ще бъдат задължени да поддържат достъпа до банкноти и монети, а търговците няма да могат да отказват плащания в брой. Няма да се допусне и търговците да поставят табели с надпис „само картови плащания“. Държавите ще трябва редовно да наблюдават достъпа до кеш, особено за възрастните хора, гражданите с ниски доходи и хората без достъп до банкови услуги.
След приключването на преговорите между Европейския парламент и Съвета на ЕС ще бъде изготвен окончателният текст на регламента. Паралелно с това Европейската централна банка трябва да завърши техническата инфраструктура, да проведе пилотни тестове и да подготви минимум двугодишен период за внедряване, през който банките, платежните институции и потребителите ще могат да се адаптират към новата система.
Ако графикът бъде спазен, европейците могат да започнат да използват цифровото евро още през 2029 година – като нова официална форма на единната валута, която ще допълва, а не ще заменя парите в брой.
