През първото полугодие на 2026-а Европа е купила повече от когато и да било втечнен природен газ от водещия руски проект Yamal LNG („Ямал СПГ“), абсорбирайки почти цялото производство на сибирското съоръжение месеци преди влизането в сила на забраната на Европейския съюз за внос на руското гориво. Покупките на блока на втечнен природен газ от „Ямал“, който е под контрола на руската частна компания „Новатек“, са достигнали рекордните 9.89 милиона тона през първите шест месеца на годината – с 18% повече отколкото през същия период на 2025-а, по данни на аналитичната компания Kpler.
Числата подчертават все още ключовата роля на Европа за поддържането на функционирането на водещия енергиен обект на Русия, докато войната на Москва срещу Украйна вече почти преполови петата си година. ЕС вероятно е платил до 6 милиарда евро за тези доставки, според оценки на неправителствената организация Urgewald. Най-едрите европейски купувачи са били Франция, Белгия и Испания, внесли съответно 3.6 милиона, 2.9 милиона и 2.7 милиона тона от „Ямал“ през първото полугодие на 2026-а, показват данните на Kpler.
Себастиан Рьотерс, активист за санкциите в Urgewald, определя числата като „страшни“, особено след като те „не се случват във вакуума“ и са за периода, откакто Русия засили атаката си срещу украинската енергийна инфраструктура и граждански обекти.
Правилата на Брюксел вече забраняват покупките на руски втечнен природен газ по краткосрочни договори, което означава, че всеки товар от Ямал, предназначен за Европа, изисква потвърждение от митническите органи на страната вносител, че продажбата е извършена по дългосрочен договор. От 1 януари 2027 г. пък влиза в сила забраната на ЕС за дългосрочен внос на руската суровина, което ще принуди Москва да търси алтернативни маршрути. Газът по тръбопроводи ще бъде забранен по-късно същата година.
Готовността на Европа да приема товари от Ямал е от решаващо значение за проекта, който се намира в руската зона на Арктика и зависи от малък флот от специализирани танкери от класа ледоразбивачи Arc7. Количеството, което съоръжението може да превозва, зависи до голяма степен от бързата обработка на такива плавателни съдове в европейските пристанища, докато алтернативата да се използва Северният морски път за достигане до Азия е по-рискована и отнема много повече време.
Докато европейските държави са получили повече втечнен природен газ от „Ямал“ в периода януари-юни, обемите, насочени към Азия, са спаднали със 74% – до малко над 510 000 тона. Доставките от сибирския руски обект до Азия обикновено се увеличават през лятото, но тази година към континента са били насочени по-ниски обеми, отчасти защото някои международни корабни компании, застрахователни фирми и финансисти се опасяват от наказателни акции от ЕС, твърдят запознати с въпроса лица.
Танкерите от ледови клас, превозващи продукцията на „Ямал“, все още разчитат в голяма степен на европейски корабостроителници за ремонти, включително за услуги, предоставяни от корабостроителницата на Damen във френския град Брест, и на Fayard A/S в Дания.
„Ямал СПТ“ „зависи от малък, специализиран флот, европейски пристанища и европейски услуги, за да поддържа износа. Европа продължава да предоставя и трите“, отбелязва Рьотерс.
Открит от руския президент Владимир Путин през 2017 г., „Ямал“ продължава да е най-големият производител на втечнен газ в Русия, с проектен капацитет от 17.4 милиона тона годишно, въпреки че действителното производство често надвишава това ниво. Освен мажоритарният собственик „Новатек“, френската TotalEnergies и китайската CNPC също притежават дялове в проекта.
През февруари главният изпълнителен директор на TotalEnergies Патрик Пуяне заяви, че групата, която има дългосрочни договори за износ в „Ямал“, може да бъде принудена да спре износа на газ не само за ЕС, но и от проекта изцяло, позовавайки се на „неясноти“ в забраната на Брюксел.
