Арсен Венгер: Ако някой може да спре Франция на това Световно първенство, това е Испания

Във вторник, 14 юли, първият полуфинал на Световното първенство по футбол Северна Америка в Арлингтън, Тексас, ще представи два отбора, които мнозина биха искали да видят един срещу друг кръг по-късно. Френският и испанският отбор са най-близкото, което феновете смятат за претендент за титлата.

Полуфиналът ще се играе на „AT&T Стейдиъм“ (AT&T Stadium) от 22 часа. Срещата ще бъде ръководена от съдията Айвън Бартън от Салвадор. Стадионът е с капацитет 80 000 зрители (разширим до 100 000 с правостоящи места).

Ситуацията в този сблъсък между двата флагмана на световния футбола съдържа много неизвестни и променливи. А същността му е може би най-кратко и авторитетно е формулирана от Арсен Венгер, легендарен треньор, чиито мнения отдавна се вслушват с изключително внимание. „Ако някой може да спре Франция на това Световно първенство, това е Испания“, каза той в подкаст. Венгер трябваше да уточни, че неговото, на французина, резюме в този случай не е от сърце, а напълно безпристрастно, основано на факти и наблюдения. Но забележката беше излишна.

Други експерти, както и букмейкъри и фенове, гласуващи в различни медийни сайтове, споделят подобно мнение.

За всички фенове и специалисти този мач е почти наравно с този, който ще се проведе на 19 юли

и ще определи носителя на златния медал. Би било далеч по-справедливо французите и испанците да се срещнат в този мач.

Статусът на участниците в мача в Тексас е кристално ясен. Испания е настоящият европейски шампион, Франция е финалист в предишните две световни първенства. Постиженията им на настоящия турнир са ясни и прозрачни. Французите са отбелязали огромен брой голове – 16 в шест мача. Аржентина, която ще се изправи срещу Англия на следващия ден в другия полуфинал, имаше гол повече, но вкара четири пъти в продълженията. Французите обаче бележеха в редовното време. Рекордът на Испания в допуснатите голове е поразителен. Освен Белгия, която вкара веднъж на четвъртфиналите, никой не е поразил вратата на Испания.

Много по-трудно е да се разпознаят нюансите, които биха могли да наклонят несигурния баланс на силите

в сблъсък между тези гиганта.

Специалистите ги търсят през последните няколко дни педантично. Франция, разбира се, се хвана за известна неефективност в атаката на Испания, особено в това, което изглежда е ключовият елемент. Ламин Ямал има един гол (в мача от груповата фаза срещу Саудитска Арабия, мач, който Испания би могла да постигне и без него) и нула асистенции в целия турнир. А усещането, че детето-чудо, което отпразнува 19-ия си рожден ден в понеделник, пристигнало на шампионата с нелекувана контузия, така и не е възвърнало напълно обичайната си магическа форма, се зароди не само сред тези, които подкрепят френския отбор.

В Испания не бяха толкова загрижени за леките контузии, които попречиха на Ману Коне и Килиан Мбапе, водещият реализатор на турнира с осем гола заедно с Лионел Меси, да играят до последния съдийски сигнал в четвъртфинала срещу Мароко, а по-скоро за факта, че френският отбор все още не беше преминал подобаващо изпитание, преди да се изправи срещу такъв специален противник. А притежанието на топката, отличителен белег на Испания, натоварва и без това нестабилната и пренапрегната френска защита.

Разбира се, спомените също стопляха душата в навечерието на ужасната среща.

Французите имат дългогодишни спомени. Например, единственият им мач срещу Испания на Световното първенство. Преди двадесет години, преди осминафиналите на първенството в Германия, всички очакваха нестабилните французи, с вече обявено оттегляне на Зинедин Зидан, да станат лесна плячка за набиращите сила испанци. Но испанците станаха плячката, губейки с 3:1.

За испанците тези спомени са много по-пресни. Те са свързани предимно с Германия, с победата с 2:1 на полуфинала на Европейското първенство през 2024 година. Тези спомени обаче едва ли са актуални, дори само защото френският отбор изглеждаше много по-зле на онова състезание, отколкото сега, и нямаше настоящата чудесна тройка Килиан Мбапе, Усман Дембеле, Микаел Олисе, която се допълва чудесно от Дезире Дуе и Брадли Баркола. И този квартет е основното съкровище на французите в Северна Америка.