Със 143 гласа „За“ (126 от „Прогресивна България“, 17 от ДПС) парламентът прие на първо четене проектозакона за бюджета за 2026 година. „Против“ гласуваха 81 депутати – 36 от ГЕРБ-СДС, 20 от „Демократична България“, 14 от „Продължаваме промяната“ и 11 от „Възраждане“. Направи впечатление подкрепата на ДПС за бюджета предвид факта, че по време на дебатите техният народен представител Калин Стоянов обяви, че категорично не подкрепят премахването на автоматичното обвързване на възнагражденията в МВР със средната заплата. След това депутатите приеха срокът между първо и второ четене на законопроекта за бюджета за 2026 г. да бъде пет дни.
Преди да започнат обсъжданията думата бе дадена на финансовия министър Гълъб Донев, който започна с това, че проектозаконът за държавния бюджет за 2026 година понася най-сериозна критика заради размера на заложения дефицит – 5.7 процента. Ето защо той изложи кратка предистория, отбелязвайки, че с нея управляващите не се оправдават, а посочват причините за дефицита.
Донев уточни, че бюджетите от 2024 година насам са страдали от скрит дефицит и депутатите, които сега го критикуват, са били наясно с това заради натиска, който се е упражнявал върху разходната част на предишните бюджети по линия на недостига на ресурс за неотложните плащания по проектите, включени в приложение 2 и приложение 3, които са съответно националната капиталова инвестиционна програма и инвестиционната програма за общинските проекти.
През 2025 година се наблюдава задълбочаване на дисбаланса, като той се пренася и на финансовата тежест към следващите бюджетни години, включително и към текущата 2026-та, продължи Донев. По думите му недостигът на ресурс за неотложните плащания не се е решавал в рамките на съответната бюджетна година, а се е пренасял във времето. И именно това е скритият дефицит, който намира ясно изражение в неплатените или отложени за фактуриране проекти на общини и министерства, които са в размер на 2.2 милиарда евро.
„Това е реалността„, подчерта Донев и продължи със следващата критика към бюджета – че в него няма размах. Вицепремиерът бе категоричен, че в него има амбиция и смелост – смелост да представи състоянието на публичните финанси – такива, каквито са – без трикове и фокуси, които създават погрешни очаквания.
По отношение на амбицията той поясни, че тя е в посока постигане на финансова дисциплина и стабилност чрез мерки, реформи и спиране на видимите кранчета и невидимите течове.
„Това е смел бюджет, но не и безразсъден„, продължи Донев, уточнявайки, че те няма да се поддадат на лицемерните призиви за решителност, но не защото ги е страх, а защото няма да допуснат цената на безразсъдната политика да бъде платена от милионите български граждани.
След това финансовият министър представи конкретни числа:
Вече поетите задължения в разходната част са 3.268 млрд. евро. Към тях се добавят и 1.013 млрд. евро, които няма да постъпят в приходната част, тъй като вече са авансово акумулирани като приходи през 2025 година.
Всичко това прави общо 4.281 млрд. евро, обясни Донев как тази част от дефицита се формира от стари задължения, поети ангажименти и авансови приходи. По думите му дефицитът за 2026 г. без описаните по-горе позиции би бил 2.910 млрд. евро или 2.3% от Брутния вътрешен продукт. Сега обаче той е 7.191 млрд. евро или 5.7% от Брутния вътрешен продукт, отново повтори финансовият министър.
След това Гълъб Донев изброи кои принципи на „Прогресивна България“ са заложени в предложения проектобюджет:
– Отмяна на механизмите за обвързване на възнагражденията със средната работна заплата и минималната работна заплата. Поставяне на срокове за промяна на начина на определяне на минималната работна заплата.
– Планиране на първата фаза на административна реформа, насочена към оптимизация и съкращаване на административните разходи, включително изискване за 10% оптимизация на разходите за персонал.
– Прекратяване на порочната практика на планиране на еднократни приходи, срещу които се залагат устойчиви разходи и замяната и с точно бюджетиране на капиталовите разходи.
– Поетапно изчистване на натрупаните просрочени задължения.
– Изготвяне на цялостен и задълбочен анализ на социалните и осигурителните плащания с цел комплексно прогнозиране на измененията им, като се премахнат предпоставките за злоупотреби в системите, но без потребителите на тези услуги да се лишават от заслужени права по съответното законодателство.
В следващата част от изложението си той говори за основните параметри в бюджетната рамка: Размерът на бюджетното салдо по консолидираната фискална програма, изразен като дял от Брутния вътрешен продукт през прогнозния период 2026-2028 година, е с дефицит от 5.7% от БВП през 2026 г.; 3.8% през 2027 г. и 3% от БВП през 2028 година.
При това ниво на дефицита за 2026 г., размерът на приходите, помощите и даренията по Консолидираната фискална програма е 49 615 300 000 евро, като ръстът през 2026 г. спрямо предварителните отчетени данни от 44 014 700 000 евро през 2025 г. се дължи на различни фактори като икономическия ръст, повишена събираемост в условията на стабилност в работата на приходните администрации, както и на очакваните по-високи приходи от Европейския съюз.
Размерът на отчетените разходи по Консолидираната фискална програма е 56 807 200 000 евро през 2026 г. или 45.4% от брутния вътрешен продукт. Донев обясни, че като не се включат европейските средства и националното съфинансиране, разходите ще са в размер на 39.3% от Брутния вътрешен продукт за 2026 година.
По отношение на планирания максимален размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет през годината, финансовият министър Донев отбеляза, че той ще е до 10.1 млрд. евро, в това число заем в размер на до 3.3 млрд. евро за получаване на финансова подкрепа по линия на инструмента SAFE.
Средствата от новия държавен дълг, който се предвижда да бъде поет през годината, ще бъдат насочени за рефинансиране на дълга в обращение, покриване на бюджетния дефицит, включително за префинансиране по Националния план за възстановяване и устойчивост на Република България, за придобиване на дялове, акции и други финансиращи операции, уточни вицепремиерът. Предвидено е през 2026 г. държавният дълг да достигне до 37.7 милиарда евро или 30.1% от Брутния вътрешен продукт, като минималният размер на фискалния резерв към 31 декември 2026 г. е заложен да бъде в размер на 2.6 милиарда евро.
Кои са мерките, с които кабинетът цели овладяване на разходите и увеличаване на приходите?
Последната част от представянето на проектобюджета за 2026 г. от страна на Гълъб Донев, бе посветена на целите, които си поставя кабинетът, за да овладее разходите и да увеличи приходите.
По приходните мерки: Ускорено реализиране на вече въведения акцизен календар за периода 2025-2029 година; поетапно увеличение на акцизните ставки върху тютюневите изделия; погасяване на задълженията за неплатени данъци и осигуровки чрез ефективно насочване на изпълнението спрямо касовите наличности в търговските обекти с цел по-ефективно събиране на публичните вземания и лихвите по тях.
Предвижда се и въвеждане на лицензионен режим в Закона за хазарта за така наречените афилиейт оператори – посредниците, които популяризират онлайн казината и сайтовете за спортни залози и набират играчи за тях.
Ще бъде въведена и двукомпонентна държавна такса върху комисионото възнаграждение на въпросните афилиейт операторите въз основа на предварително договорени показатели за ефективност.
Ще бъдат блокирани и плащанията от и към нелицензирани хазартни оператори от банки и други платежни институции с цял намаляване на нелегалния хазарт и блокиране на игрални нелегални сайтове от мобилни оператори, интернет доставчици и други.
За 2026 г. ще бъде запазен размерът на общата годишна квота за предоставяне на ваучери за храна, общият размер на сумата, подлежаща за възстановяване на земеделските стопани от акциза за газьола. Ще бъде запазен и увеличеният размер на данъчните облекчения по Закона за данъка върху доходите на физическите лица за деца и за деца с увреждания.
Ще бъде повишен максималният осигурителен доход на 2300 евро, считано от 1 август 2026 година.
Ще бъдат повишени и минималните осигурителни прагове за определени икономически дейности и професии над минималната работна заплата, считано от 1 август 2026 година.
Заложено е и увеличение на винетните такси с 30%, считано също от 1 август 2026 година.
По разходните мерки за 2026 г. е приложена еднократна индексация за всички бюджетни организации от 5% увеличение на индивидуалните работни заплати, достигнати към 31 декември 2025 г. в изпълнението на удължителния закон за бюджет.
Не е предвидено увеличение на разходите за персонал в това число за така наречените изборни длъжности или длъжности, които се заемат въз основа на избор по механизми, политики и нормативни разпоредби, свързани с определяне, преизчисляване или индексация на възнагражденията на база ръста на средната брутна работна заплата или минимална работна заплата.
Намаляване с 10%, считано от 1 септември 2026 г. за 4 месеца за 2026 г. и за периода от 2027-2028 г. на разходите за заплати и възнаграждения на персонала по трудови и служебни правоотношения и свързаните с тях задължителни осигурителни вноски от страна на работодатели в организациите – първостепенни разпоредители с бюджетни средства, с изключение на работещите в общините и в силовите ведомства като отбраната, МВР, ДАНС, НСО, ДАР и други.
Поетапно ще бъде въведено задължението държавните служители по Закона за държавния служител и по Закона за съдебната власт да плащат лични осигурителни вноски, както следва:
– от 1 август 2026 г. съотношението между осигуряващия и осигуреното лице ще е 80 към 20.
– от 1 януари 2027 г. съотношението между осигуряващия и осигуреното лице ще достигне размерите и съотношенията, като за категорията лица, които и към момента заплащат личните си осигурителни вноски – 60 към 40. При прилагането на тези промени на модела на осигуряване се предвижда компенсиране на възнагражденията с оглед запазване на достигнатия нетен доход.
Освен това Донев припомни и премахването на COVID-добавката за новоотпуснатите пенсии след 1 юли; намаляване на държавната субсидия за вероизповеданията от 10.2 евро на човек на не по-малко от 7.7 евро, считано от 1 октомври 2026 година.
Предстои и намаляване на държавната субсидия за един получен действителен глас по Закона за политическите партии, считано от 30 април 2026 г. от 4.09 евро на спечелен глас на 3 евро, считано от 1 октомври 2026 година.
Заложено е и подобряване на ефективността на механизмите за оценка и контрол при определяне правото на достъп до социални плащания, лична помощ, социална помощ, финансова подкрепа за хората с увреждания.
Ще се оптимира и контролът върху разходите за помощ и обезщетенията за безработица по бюджета на ДОО. Ще се оптимизират и текущите, и капиталовите субсидии за БДЖ, НКЖИ, Български пощи и други.
Предстои преразглеждане на механизма за определяне на минималната работна заплата, като новият следва да бъде въведен през 2027 г., като до приемането на минималната работна заплата досегашната ще запази нивото си от 2026 година.
Ще бъдат предприети и действия за промяна на Закона за обществените поръчки с цел отмяна на възможността за индексации на действащите договори и с цел преустановяване на практиката индексация на договорите чрез споразумения. Ще се въведе регламент и за размера на авансовите плащания, като се въведе таван на авансовите плащания по договорите след възлагане по Закона за обществените поръчки.
Накрая Донев говори и за инвестиционната програма за общинските проекти. Той подчерта, че за първи път се залага реалистично число – 1.108 млрд. евро за инвестиционната програма за общинските проекти.
Той уточни, че през 2024 г. и през 2025 г. тази програма не е била финансово обезпечена. Разплащанията по тази програма са били в минимален размер, което както вицепремиерът обясни още в началото, е довело до натрупване на неразплатени проекти. Ето защо средствата за капиталовите разходи по Националния план за възстановяване и устойчивост и по европейските програми са заложени в пълен размер от 5 331 700 000 евро с очакването, че ще се положат всички усилия за финализирането на проектите.
