България изпраща противоречиви сигнали към Европа след промяната във външната си политика. Това пише френският вестник „Льо Монд“ в анализ, посветен на курса на правителството на премиера Румен Радев, предава ClubZ. Според френското издание страната ни се дистанцира от част от инициативите в подкрепа на Украйна, но продължава да участва в основните европейски механизми за помощ за Киев.
Повод за публикацията е решението на българския премиер от 14 юли страната да напусне т.нар. Коалиция на желаещите – групата държави, които подкрепят Украйна и настояват за засилване на европейската отбрана на фона на руската агресия.
„Льо Монд“ отбелязва, че решението е било обявено в Париж, където Радев е присъствал на честванията по повод националния празник на Франция. Ден по-рано той е участвал и във вечеря на лидерите от коалицията в Елисейския дворец по покана на френския президент Еманюел Макрон. Според изданието последвалото решение е било възприето като дипломатически неприятен жест към Франция и държавите, които настояват за продължаване на подкрепата за Украйна.
Френският вестник посочва, че българският министър-председател е аргументирал позицията си с необходимостта конфликтът да бъде решен чрез дипломация, а не чрез продължаване на военната помощ.
В анализа се припомня, че като президент между 2017 и 2026 година Радев е бил известен с позиции, възприемани в Европа като близки до руската гледна точка. След като вече е министър-председател, той има възможност не само да изразява мнение, но и да определя външнополитическия курс на България.
„Льо Монд“ пише, че сред първите решения на новото правителство е отказът от предоставяне на нова военна помощ за Украйна. В същото време се подчертава, че България вече е предоставила голяма част от наличните си военни запаси след началото на войната през 2022 година, а българската отбранителна индустрия продължава да произвежда боеприпаси за украинската армия на търговски принцип.
Според публикацията политическата линия на Радев е трудна за определяне. Вестникът отчита близостта му с унгарския премиер Виктор Орбан и допълва, че неговите послания към Русия намират подкрепа сред част от българското общество. Изданието напомня, че България е член на НАТО от 2004 година и на Европейския съюз от 2007 година.
Анализът цитира критики на бившия съветник по външната политика Весела Чернева, според която премиерът е направил рязък завой във външната политика без обществен дебат и без консултации. Подобна позиция изразява и „Демократична България“, която предупреждава, че страната рискува да бъде изолирана от новата европейска политика за сигурност.
„Льо Монд“ разглежда и позицията на София по новия пакет европейски санкции срещу Русия. България първоначално е заплашила да блокира 21-вия пакет санкции, ако от списъка не бъдат извадени руският патриарх Кирил и двама руски бизнесмени с икономически интереси в страната. Външният министър Велислава Петрова-Чамова е аргументирала позицията с опасения, че санкции срещу патриарха могат да засилят антиевропейските настроения в православна държава като България.
Френското издание обръща внимание и на отсъствието на Румен Радев от срещата на върха „Украйна – Югоизточна Европа“ в Киев. Това е показателен ход, тъй като във форума е участвал дори сръбският президент Александър Вучич.
Въпреки това „Льо Монд“ не поставя България в една категория с Унгария. Според вестника политиката на София е по-близка до тази на Чехия и Словакия – държави, които избягват участие в част от инициативите за подкрепа на Украйна, но не се дистанцират от общата европейска политика.
Изданието заключава, че България продължава да подкрепя ключови решения на Европейския съюз. След като е постигнала промени в санкционния списък, София е заявила готовност да подкрепи новия пакет санкции срещу Русия. Страната не е блокирала и преговорите за членство на Украйна в ЕС, както и участието си в европейския заем от 90 млрд. евро за Киев.
Според „Льо Монд“ в Брюксел внимателно следят действията на правителството на Румен Радев, но засега не смятат, че България е на път към реален разрив с Европейския съюз. Като основна причина изданието посочва силната икономическа и политическа зависимост на страната от ЕС.
