Ирак използва огромен парк от камиони, за да превозва мазут през Сирия и да пренасочва потоците от Ормузкия проток, превръщайки съседката си във водещ експортен център на Близкия изток. В рамките на едва няколко месеца Дамаск претърпя коренната трансформация да осигурява повече от една четвърт от количествата гориво в Близкия изток от нулеви стойности преди войната срещу Иран. Доставките пристигат с хиляди камиони, за които са нужни около четири дни, за да стигнат до средиземноморските пристанища на Сирия – един от показателите как конфликтът променя енергийните потоци в региона.
Страните от Персийския залив търсят начини да намалят зависимостта си от Ормузкия проток за износ, включително чрез съществуващи или нови тръбопроводи и разширяване на инфраструктурата в пристанища, които се намират извън водния път. Новото избухване на военни действия в региона влияе върху движението на пратките на горива, подчертавайки допълнително значението на алтернативните маршрути.
Активизирането на трафика през Сирия е показател и за усилията за включването й в световната икономика, след като Съединените щати отмениха продължилите с години санкции и подкрепиха обрата на страната. Тя все повече се разглежда като входна точка за енергийни потоци от Ирак, включително планове за прокарване на тръбопроводи за суров петрол, така че да се отслаби влиянието на Иран върху ключовия воден път.
Мазутът, използван в корабоплаването и производството на електроенергия, е основното рафинирано гориво, което Ирак изнася. Но с напрежението в Персийския залив и ограничената възможност за работа около Ормузкия проток, страната е принудена да намери други маршрути, за да предотврати изчерпването на складовите пространства на рафинериите и принудителното им затваряне. Което би се отразило на доставките и на други рафинирани петролни продукти като бензин и дизел.
Багдат се стреми също да увеличи приходите си от черно злато, след като затварянето на Ормузкия проток удари силно финансите ѝ. Освен от Сирия, тя изпраща и камиони, натоварени с мазут, през Йордания, а търговците свидетелстват, че малки количества суров петрол – крайъгълният камък на икономиката – се превозват по същия начин.
Тези потоци биха могли да се окажат решаващи и за Сирия, която се стреми да неутрализира последиците от гражданската война. Американският президент Доналд Тръмп наскоро отправи нови похвали към сирийския лидер Ахмед ал-Шараа, френският му колега Еманюел Макрон направи неотдавна държавно посещение в Дамаск, а главният изпълнителен директор на френския енергиен гигант TotalEnergies Патрик Пуян го рекламира като потенциален маршрут за тръбопровод.
„Имаме съвместяване на нещата, по-специално желанието на Ирак да намери начини да прехвърля произведени продукти“, коментира Раад Алкадири – управляващ партньор във фирмата за политически рискове, базирана във Вашингтон 3TEN32 Associates, която се фокусира върху региона. И допълва, че докато в миналото е имало ръководен от държавата транспорт от камиони за превоз на гориво до Персийския залив, „този път има по-скоро търговски уклон и такъв, който обслужва политическата амбиция за подобряване на стратегическите връзки със Съединените щати“.
Обединените арабски емирства вече успяха частично да заобиколят пролива, използвайки съществуващ тръбопровод, за да поддържат движението на суров петрол през пристанищата на източното си крайбрежие, и ускоряват изграждането на друга тръба, докато планират голямо разширяване на източните пристанища извън Ормуз.
Саудитска Арабия също се е прехвърлила петролопровод до пристанището Янбу на западното си крайбрежие, а Кувейт води преговори със съседите си за разширяване на тръбопроводните им системи, за да обработват неговите барели.
Ирак също работи по планове за изграждане на нови тръбопроводи за суров петрол и рехабилитация на по-стари, за да избегне Ормуз. Иракският мазут е помогнал на Сирия да изнесе 720 хиляди тона през юни, според данни на аналитичната фирма Vortexa. Което я прави най-големият доставчик на продукта в Близкия изток с 28% от общите доставени количества.
Огромен брой камиони са необходими, за да се постигне товароносимостта на един кораб. Всеки камион превозва около 20 тона, или 135 барела, по време на четири- до шестдневното пътуване до пристанищата в Сирия и Йордания. За сравнение, около 300 хиляди барела могат да бъдат натоварени на кораб, който превозва товари до по-голям танкер в открито море с капацитет около 700 хиляди барела.
По оценка на търговци, участващи в пазара, потоците от камиони през Сирия са превозили над 600 хиляди тона мазут миналия месец до средиземноморското пристанище Банияс. Търговската къща Lytton със седалище в Женева, свързана с Ирак, е обработила по-голямата част от този превоз, според добре информирани източници, пожелали анонимност.
Междувременно, около 100 хиляди тона мазут месечно се превозват през йорданското пристанище Акаба в Червено море, като известни количества се предлагат на пазара от иракската Rania Group, допълват източниците. Иракското министерство на петрола подава информация за още по-големи потоци, като изчислява, че през юни са били превозени 1 милион тона мазут за Сирия и Йордания, в сравнение с около 500 хиляди тона през май.
Ключов въпрос е дали Ирак също пренасочва значителни обеми от износа на суров петрол. Страната беше вторият по големина производител на черно злато в ОПЕК преди войната и износът ѝ на суров петрол е далеч по-голям от доставките на мазут. Което, според Алкадири, „потенциално предвещава по-дългосрочно движение на суров петрол“, въпреки че това би изисквало подобрена тръбопроводна инфраструктура, за да се намали зависимостта на Ирак от Ормуз.
Една от възможностите е тръбопроводът Киркук-Банияс, който стои затворен повече от две десетилетия. Томас Барак – специален пратеник на Белия дом за Сирия и Ирак, е организирал дискусии с представители на двете страни, както и с компании, включително „Шеврон“, за възраждането на тръбопровода, съобщи през седмицата агенция „Блумбърг“.
Служител на Държавния департамент потвърди, че правителството на Съединените щати подкрепя усилията на Ирак и Сирия за подобряване на търговските пътища чрез рехабилитация на тръбопровода и очаква американски компании да играят роля в неговото изграждане. То обаче би отнело време и би се сблъскало с предизвикателства, включително преминаване през райони, където клетките на Ислямска държава остават активни.
Багдад и Дамаск са подписали споразумение на 17 юли за възстановяване на петролопровода, който би осигурил алтернатива на Ормузкия проток по време на среща на върха на Търговската камара във Вашингтон за американските инвестиции в Ирак. Американският министър на енергетиката Крис Райт е председателствал подписването от главния изпълнителен директор на Basra Oil Company Басем Абдул Карим Наср и главния изпълнителен директор на Syrian Petroleum Company Юсеф Каблауи.
Иракският премиер Али ал-Зайди беше на посещение в Съединените щати тази седмица и се срещна с президента Тръмп в Белия дом на 14 юли. Тръбопроводът от Киркук в Северен Ирак до средиземноморското крайбрежие на Сирия в Банияс е с номинален капацитет от 700 хиляди барела на ден, според щатската Администрация за енергийна информация. Той е затворен след като беше повреден по време на американското нахлуване в Ирак през 2003 година.
В краткосрочен план, дори ако конфликтът в Близкия изток приключи и трафикът през Ормузкия проток се нормализира, потоците от товарни превози в Ирак биха могли да продължат, тъй като страната поддържа диверсифициран износ, коментират търговци.
„Войната насочи вниманието към значимостта на диверсификацията на експортните маршрути“, казва Алкадири, допълвайки, че в известен смисъл конфликтът е върнал вниманието към преобладаващите през 80-те години на миналия век разсъждения на Багдад: „Ако маршрутът през Ормузкия проток е уязвим, какви са другите възможности?“
