В Киев България не е поемала нови ангажименти. Това заяви министърът на външните работи Велислава Петрова пред NOVA. По думите ѝ, на срещата в украинската столица не са подписвани документи с обвързващ характер. Тя обясни, че т.нар. Киевска декларация, както и други подобни документи, се приемат в рамките на неформални формати, в които са участвали и предишни български правителства. Според Петрова реални ангажименти за последващи действия се поемат единствено в рамките на Европейския съюз и НАТО.
За текстовете, свързани с т.нар. Коалиция на желаещите, министърът посочи, че декларацията съдържа общи формулировки и всяка държава сама преценява в кои инициативи да участва. „Позицията ни беше ясно изразена от премиера Радев – на този етап България не намира своето място там“, каза Петрова. И допълни, че досега страната е участвала в този формат единствено с присъствие и не е предоставяла безвъзмездна военна помощ на Украйна.
Според външния министър внушенията, че България е променила геополитическата си ориентация, не отговарят на действителността. Тя изтъкна, че външната политика се определя според българския национален интерес, а не под влияние на други държави.
Петрова коментира и резервите на България спрямо 21-вия пакет санкции на Европейския съюз срещу Русия. Тя смята, че санкционирането на руския патриарх Кирил би имало единствено символичен ефект, без реално въздействие върху Русия, но би могло да засили антиевропейските настроения.
За руския бизнесмен Искандар Махмудов министърът обясни, че резервите на България са свързани с доставките на резервни части за Софийското метро. Според кабинета подобни санкции биха могли да затруднят поддръжката на метрото, а позицията на страната е изготвена след координация с ресорните министерства и компетентните служби.
Попитана за изказването на премиера Румен Радев от миналото, че „Крим е руски“, Петрова отговори, че според международното право полуостровът принадлежи на Украйна. И добави, че Радев е направил разграничение между международноправния статут на Крим и фактическия контрол върху територията.
Външният министър очерта три основни направления, които според нея трябва да се развиват паралелно за постигане на мир в Украйна – подкрепа за украинската отбрана, ефективни икономически санкции срещу Русия и координирани дипломатически усилия в рамките на ЕС и НАТО.
Петрова е на мнение, че България трябва да води по-инициативна външна политика след повече от две десетилетия членство в Европейския съюз и НАТО. Тя посочи, че един от основните приоритети е енергийната сигурност и осигуряването на транзит на горива към Украйна преди зимния сезон – сфера, в която страната може да има ключова роля.
