Малко са политическите семейства в Европейския парламент, в които българският евродепутат Елена Йончева все още не е била, но хич не е късно. Проблемът е, че както си мени политическите групи, така и убежденията си – от борец за правова държава до пламенен защитник на Делян Пеевски.
От 8 юли Йончева официално стана част от групата на ЕКР – Европейските консерватори и реформисти. Това е поредната политическа спирка в европейската ѝ кариера, която вече премина през други две политически групи – социалисти и либерали. Подобна политическа траектория трудно може да остане незабелязана, особено когато става дума за толкова различни идеологически платформи.
До края на 2024 година Йончева беше член на групата „Обнови Европа“, където попадна като представител на ДПС. След разцеплението в движението и конфликта между Делян Пеевски и Ахмед Доган европейските либерали поискаха формацията, контролирана от Пеевски, да бъде изключена. Така Йончева остана за известно време независим евродепутат, преди да намери нов политически пристан сред европейските консерватори.
Сам по себе си този преход е напълно допустим. Европейският парламент работи по принципа на свободния мандат и всеки евродепутат има право да промени политическата си принадлежност.
През предишния мандат Йончева влезе в Европейския парламент като представител на БСП и стана част от групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите. По онова време беше едно от най-разпознаваемите лица на БСП и лично Корнелия Нинова я превърна в символ на битката срещу корупцията. Йончева оглави евролистата на социалистите през 2019 година.
Отношенията между Нинова и Йончева обаче постепенно се влошиха. През октомври 2020 година Йончева публично заяви, че още през 2018 година Нинова я е предупредила, че прокуратурата може да започне разследване срещу нея за пране на пари, ако не прекрати журналистическото си разследване по случая с т.нар. къща в Барселона. По-късно конфликтът между двете се задълбочи още повече, когато Йончева обвини тогавашния лидер на БСП, че умишлено забавя подкрепата за втория президентски мандат на Румен Радев заради предполагаема договорка с Бойко Борисов.
Самата Йончева беше сред участниците в инициативния комитет, издигнал Румен Радев за президент през 2016 година. След избирането му тя за кратко зае поста секретар по връзките с медиите в президентската институция, преди да стане народен представител от гражданската квота на БСП.
След като социалистическата партия отказа да я включи в новата си листа за Европейския парламент, политическата ѝ кариера получи нова посока. Делян Пеевски ѝ предложи място в листата на ДПС, което тя прие. Така социалистическият евродепутат се превърна в либерал, а впоследствие – и в консерватор.
Това се казва гъвкаво покриване на целия политически спектър. Подобна адаптивност доста напомня вечния алеков герой, който добре знае, че гаранцията за успех е да се прикрепиш някъде пък идеологията не е чак толкова важна.
„Абе, бай Иречек, я ми кажи твоя милост либерал ли си, консерватор ли си? Май-май, че си консерва, както виждам. И аз, ако питаш, не мога да ги разбера нито едните, нито другите, ама хайде, да не им остане хатъра… Знайш, алъш-вериш е то, не е шега… Па и мене нали ми се иска – я депутат да ме изберат, я кмет. Келепир има в тия работи….„
(Алеко Константинов, „Бай Ганьо“)
Последният ход на Йончева бе да изпрати сигнал до Европол и Интерпол за евентуална злоупотреба с данни от системата PNR и с механизмите за международно полицейско сътрудничество от страна на българските власти. Според нея антитерористичната система е създадена за борба с тежката престъпност, а не за „политическо наблюдение“ или събиране на компромати срещу политически фигури.
Няма начин някой да се заблуди, че целта на сигнала е защитата на личните данни на българите и ограниченията при използване на европейски инструменти за сигурност. Очевидно е, че атакува действията на ГДБОП по разследването за полетите на Делян Пеевски. За период от осем години (между 2018 г. и 2026 г.) той е осъществил общо 227 полета от летище София. Според официалните справки Пеевски и конституционният съдия Десислава Атанасова са пътували заедно на 5 април 2024 г. по маршрута София – Дубай.
PNR представлява цифров резервационен запис за управляване на пътуванията. Използва се за онлайн регистрация (check-in), проверка на статуса на полета и извършване на промени. В контекста на европейското законодателство (Директива 2016/681), PNR е специализирана система за събиране, съхранение и обмен на тези данни.
Обработването на тази чувствителна информация е строго регламентирано и се извършва при спазване на правилата за защита на личните данни.
В сигнала си Йончева се позовава на официално публикувани документи от Министерството на вътрешните работи, които според нея пораждат сериозни въпроси относно начина, по който са използвани европейските механизми за обмен на информация.
Според изложените от нея аргументи липсват публични данни, които да показват наличие на разследване за терористично или друго тежко престъпление, тоест хипотезите, при които европейската директива допуска използването на PNR информация. Йончева обръща внимание, че публикуваните документи не съдържат данни за прокурорско постановление или съдебно разрешение, които да обосновават обработването на подобна чувствителна информация.
Тя припомня още, че Директивата на ЕС допуска обработването на данни за пътниците единствено за предотвратяване, разкриване, разследване и наказателно преследване на терористични и други тежки престъпления. Според нея тези механизми не следва да бъдат използвани за политическо наблюдение или за действия извън предвидената от европейското законодателство рамка.
„Данните от PNR и международното сътрудничество в правоприлагането никога не трябва да се превръщат в инструменти за политическо наблюдение, събиране на разузнавателна информация срещу политически фигури или намеса в демократичните процеси. Всяко подобно използване би било несъвместимо с основните права, гарантирани от Хартата на основните права на Европейския съюз, и би рискувало да подкопае доверието в механизмите, създадени изключително за борба с тероризма и тежката трансгранична престъпност“, написа Йончева на страницата си във Фейсбук на 18 юли.
Тя вече заяви готовност да се срещне с представители на Европол и Интерпол, за да представи допълнителна информация и аргументите си.
Загрижеността на Йончева за спазването на европейското право е трогателна. Озадачаваща обаче е намесата на действащ евродепутат в подобен спор и посланията, които носи. Тя години наред пламенно призоваваше Европейския парламент и Европейската комисия да се намесят твърдо срещу корупцията в България. Тя беше основен инициатор на историческия дебат в ЕП за краха на правовия ред у нас през 2020 година. Ако наистина вярва във всичко това, защото полага толкова усилия да прекрати разследването?
