Депутатите приеха на второ четене бюджета на НЗОК за 2026 година. Въпреки заявката на здравния министър Катя Ивкова, че с екипа си обмислят законодателни промени, с които да върнат задължителните обществени поръчки за лекарства и в частните болници, от „Прогресивна България“ не подкрепиха подобно предложение на „Продължаваме промяната“. Асен Василев от ПП поиска прегласуване с аргумента, че с тяхното предложение ще се подготви системата за бъдещата промяна, но независимо от това, то бе отхвърлено.
Мнозинството отхвърли и предложението на Петър Петров от „Възраждане“, който настоя да се увеличат парите за скъпоструващото лечение на тежкоболни деца в чужбина с 7.3 млн. евро. Той добави, че е запознат със становището на министъра на здравеопазването Катя Ивкова, която го е уверила, че е възможно допълнителни пари да бъдат осигурени с целеви трансфери по време на годината, както и че неговото предложение не е мотивирано.
Петров поясни, че не е съгласен с втория аргумент, тъй като е представил като мотиви страница и половина текст, в който стъпва на официална информация от Здравната каса. Той даде пример, че за миналата година общата сума, изхарчена за лечение на тежкоболни деца в чужбина, е била 58 млн. евро, а сега са предвидени 42.6 млн. евро. В подкрепа на тезата си Петров даде и пример с репортаж по БНТ, в който е било съобщено, че за първите 6 месеца за тази година Фондът за лечение на тежкоболни деца в чужбина е изплатил 3.5 пъти повече средства в сравнение с миналата година. Не на последно място Петров даде пример с многобройните благотворителни кампании за набиране на средства за лечение на тежкоболни деца.
Министър Катя Ивкова, която бе в пленарната зала, по време на обсъжданията на законопроекта, го увери, че екипът й е направил справка и от нея става ясно, че парите за лечение на тежкоболни деца в чужбина през първите 6 месеца на тази година са като тези от миналата година и според разчетите сега заложените средства ще стигнат за оставащите 6 месеца. Тя обаче подчерта, че ако се окаже, че има недостиг, пари ще бъдат намерени.
Мнозинството отхвърли предложенията на Божидар Божанов от „Демократична България“ за прецизиране на формулата, по която се изчислява среднопретеглената стойност на лекарствата, изплащани от Здравната каса, както и за нов механизъм за заплащане на лекарствата за редки болести.
Мнозинството отхвърли и предложението на „Демократична България“ за пълна публичност на данните в НЗОК или всяко нещо, което касата е приела и платила, като дейност за пациент, да бъде публикувано ред по ред.
Не бяха приети и така наречените уведомления за извършени дейности – така наречение СМС-известявания, за които Божанов уточни, че те могат да бъдат както със СМС-и, така и със съобщения във „Вайбър“, а не на последно място могат да бъдат и съобщения в приложението еЗдраве.
Божанов предостави на министър Ивкова бизнес плановете за това как точно от неговата парламентарна група си представят да се случи СМС известяването – нещо, за което тя го бе помолила по време на първото гласуване на закона за бюджета на НЗОК. Тя специално му благодари и обяви, че вчера от Информационно обслужване са я информирали, че вече потребителите в еЗдраве са 400 000 възрастни, които имат достъп и до досиетата на децата си, които са около 500 000, което общо прави около 900 000 потребители в еЗдраве.
По отношение на заплащането на младите лекари – проблем, за чието решаване държаха от „Продължаваме промяната“ в лицето на Николай Денков с предложение за конкретна мярка, която така или иначе бе отхвърлена, министър Ивкова го увери, че след като се приеме Законът за бюджета на НЗОК, реално ще има възможност да стартират и преговорите по Националния рамков договор. Именно по време на тези преговори министър Ивкова е обещала на младите лекари да се бори за подобряване на техните възнаграждения. „Аз лично няма да отстъпя от това си обещание„, увери министър Ивкова депутатите в залата.
Какви са основните параметри в бюджета на НЗОК
В приходната част на НЗОК се очакват 5.256 млрд. евро или с 412.3 млн. евро повече от 2025 година. В законопроекта за бюджета на Здравната каса са предвидени и 101.5 млн. евро трансфери от Министерството на здравеопазването по бюджета на НЗОК за заплащане на дейности извън обхвата на задължителното здравно осигуряване. Спрямо 2025 г. завишението е в размер на 3.8 млн. евро.
От сумата за текущите разходи, които ще са в размер на 5.100 млрд. евро с най-голям относителен дял са разходите за здравноосигурителни плащания, които ще се разпределят, по следния начин:
За първична извънболнична медицинска помощ – 345.6 млн. евро или е 14.5 млн. евро повече от 2025 година;
За специализирана извънболнична медицинска помощ – 351.2 млн. евро, или с 14.7 млн. евро повече от 2025 година;
За дентална помощ (включително за заплащане изработката на медицинско изделие „тотална зъбна протеза“) – 231.0 млн. евро или с 18.1 млн. евро повече от 2025 година;
За медико-диагностична дейност – 168.3 млн. евро или с 12.9 млн. евро повече от 2025 година;
За лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение на територията на страната – 1.334 млрд. евро, или със 123.3 млн. евро повече от 2025 година;
За болнична медицинска помощ – 2.341 млрд. евро или с 217.4 млн. евро повече от 2025 г., като от тях са предвидени общо 34.8 млн. евро за финансиране на осигуряването на медицински персонал в лечебните заведения.
За медицински изделия, прилагани в болничната медицинска помощ, които НЗОК заплаща извън стойността на оказваните медицински услуги са предвидени 111.3 млн. евро.
За други здравноосигурителни плащания се предлага сума в размер на 49.3 млн. евро или с 10.3 млн. евро по-малко в сравнение с 2025 г., като тези пари са за медицинска помощ, оказвана в съответствие с правилата за координация на системите за социална сигурност, както и за поставяне на ваксини срещу COVID-19 за здравноосигурени лица.
Здравноосигурителните плащания през 2026 г. могат да бъдат увеличени със сумата на резерва по бюджета на НЗОК, който е в размер на 154.1 млн. евро.
Трансферите от Министерството на здравеопазването, които са в размер на 101.5 млн. евро, са за финансиране на разходите за:
– лекарствени продукти – ваксини – 18.1 млн. евро;
– дейности за здравно неосигурени лица – 7.5 млн. евро;
– суми по чл. 37, ал. 6 от Закона за здравното осигуряване (за заплащане на лекарите или на лекарите по дентална медицина) – 7.2 млн. евро;
– дейности, във връзка с лечение на тежко болни деца до и над 18-годишна възраст – 42.6 млн. евро;
– помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия за хората с увреждания, извън обхвата на задължителното здравно осигуряване – 26.1 млн. евро. Миналата година те са били малко повече, защото сега от тях 3 млн. евро ще се пренасочат за дейности за здравно неосигурените лица – най-вече за допълнителните прегледи на бременни неосигурени жени.
Ще бъде гарантирано извършването на 2.6 млн. профилактични прегледи и имунизации по имунизационния календар; на над 6 млн. броя дентални дейности; на около 33 млн. броя медико-диагностични изследвания за осигуряване на диагностичния процес и диспансерното наблюдение и на общо 2.6 млн. броя хоспитализации по клинични пътеки и 2 млн. клинични амбулаторни процедури за здравноосигурените лица.
За първи път в този законопроект за бюджета на НЗОК се предлага лекарствените продукти да се обособят в две самостоятелни групи – в първата – референтни лекарствени продукти и комбинирани лекарствени продукти с пълно досие, а във втората – генерични лекарствени продукти и биоподобни лекарствени продукти.
