Европейският съюз е изправен пред все по-големи трудности в усилията си да увеличи икономическия натиск върху Русия. Повече от седмица държавите членки не успяваха да постигнат единодушие по 21-вия пакет от санкции срещу Москва, след като Гърция продължаваше да блокира приемането му заради спорните ограничения върху транспортирането на руски втечнен природен газ.
Късно вечерта на 22 юли посланиците на ЕС постигнаха компромис. Сделката позволява на базирания в Гърция оператор на превозвачи на втечнен природен газ Dynagas, собственост на корабния милиардер Йоргос Прокопиу, да продължи да транспортира руски втечнен газ до трети страни.
Налагането на нови санкции срещу Русия става все по-трудно, защото все повече засяга националните интереси на страните от блока. Без единодушната подкрепа на всички 27 държави членки мерките, насочени към ограничаване на приходите, с които Кремъл финансира войната си в Украйна, не може да бъдат приети, а забавянето поставя под въпрос навременното им въвеждане.
След опасения, че срещата на постоянните представители на страните от ЕС в Брюксел на 22 юли няма да постигне никакъв резултат, европейската дипломация склони да направи компромис – да спаси пакета със санкции, но без да нанася сериозни щети върху интересите на държавите, чиито икономики са силно зависими от морския транспорт на енергийни суровини.
Предложението за новите санкции беше представено от Европейската комисия още през юни, но преговорите зациклиха и междувременно част от първоначално заложените мерки бяха смекчени или изцяло отпаднаха.
Сред тях са ограниченията върху вноса на определени руски морски продукти и част от предложенията за визови ограничения срещу руски граждани, участвали във войната. Най-сериозното препятствие обаче остана предложената забрана европейски компании да транспортират руски втечнен природен газ до държави извън Европейския съюз. Точно тази мярка срещна твърдата съпротива на Атина.
Гръцките възражения поставиха ЕС пред труден избор
Гърция аргументира позицията си с икономически и практически съображения. Според правителството забраната няма да постигне желания ефект, защото корабните оператори могат сравнително лесно да пререгистрират плавателните си съдове извън ЕС и да продължат дейността си под чужд флаг. Така ограничението няма да намали реално превоза на руски втечнен таз, но ще отслаби европейския контрол върху този сектор и ще нанесе сериозни загуби на европейските корабни компании.
Атина настояваше също, че подобна забрана излиза извън рамките на вече договорените политически решения на Европейския съвет за постепенното прекратяване на зависимостта от руските енергийни ресурси. Затова гръцкото правителство поиска постоянно изключение за своите компании или поне значително по-дълъг преходен период.
По време на преговорите беше обсъждан компромисен вариант, който допускаше европейските танкери да изпълняват съществуващите договори за износ на руски втечнен газ до началото на 2029 г., като същевременно се забрани сключването на нови сделки. Този вариант обаче също не получи подкрепата на Гърция.
Според европейски дипломати Ирландия, която председателства Съвета на ЕС, е представила нов компромисен вариант, предвиждащ различни срокове за въвеждане на ограниченията и допълнителни изключения за вече подписани договори. Именно около продължителността на преходния период се очаква да се водят най-трудните преговори.
Причината гръцката позиция да има толкова голяма тежест се крие в ролята на страната в световното корабоплаване. Тя разполага с най-големия търговски флот в света по отношение на превозвания тонаж, като гръцките корабособственици управляват над 5000 плавателни съда. Гърция притежава и най-големия флот от танкери за втечнен газ по транспортен капацитет.
Особено чувствителен е въпросът за специализираните кораби, които могат да плават в арктически условия. Сред компаниите с подобни възможности е гръцката Dynagas, чиито ледоразбиващи танкери обслужват руския терминал „Ямал“ в Арктика. Тези плавателни съдове играят ключова роля в износа на руски втечнен газ към азиатските пазари.
Според публикации в медиите корабите на гръцкия предприемач Йоргос Прокопиу са транспортирали руски втечнен газ на стойност десетки милиарди долари след началото на войната в Украйна. Това обяснява защо гръцките власти възприемат ограниченията като сериозен риск за един от най-конкурентните сектори на националната икономика.
Гръцките компании са спечелили над 3.8 млрд. долара от превоза на руски петрол само през последните три години въпреки усилията на страните от Г-7 да ограничат приходите на Кремъл от този износ. По данни на аналитичните фирми Windward и Vortexa през май гръцки фирми са осъществили близо 15% от износа на руски суров петрол.
Не само Гърция обаче защитава своите икономически интереси. Германия и Португалия настояват да отпаднат ограниченията върху вноса на руска риба, за да защитят собствената си преработвателна индустрия. Франция и Италия настояват за по-гъвкави визови правила по отношение на част от руските граждани, а Австрия търси решение, което да позволи освобождаването на руски активи с цел компенсиране на загубите на банковия си сектор.
Тези различия показват колко трудно става постигането на единодушие, когато санкциите започнат да засягат пряко националните икономически интереси.
Какво включва 21-вият пакет и защо Брюксел държи на него
Новият санкционен пакет е част от дългосрочната стратегия на Евросъюза за ограничаване на финансовите възможности на Русия да продължава войната срещу Украйна. Основната цел е намаляване на приходите от износ на петрол и природен газ, които остават сред най-важните източници на средства за руския държавен бюджет.
Освен ограниченията върху втечнения газ, пакетът предвижда санкции срещу десетки руски банки, разширяване на списъка с физически лица и организации, подлежащи на замразяване на активи и забрана за пътуване, както и нови мерки срещу компании, които подпомагат заобикалянето на вече действащите ограничения.
Особено значение има и механизмът за ценовия таван върху руския петрол. Миналата година ЕС промени начина на неговото определяне, като прие таванът да се актуализира периодично и да остане с около 15% под средната пазарна цена на руския сорт „Уралс“. Идеята е ограничението да продължи да намалява приходите на Москва независимо от колебанията на световните петролни пазари. Само че последните геополитически събития и повишаването на международните цени на петрола създадоха риск ценовият таван автоматично да се увеличи, което би позволило на Русия да реализира по-високи приходи от износа на суров петрол. Затова държавите членки временно удължиха действието на сегашния таван, докато се опитват да договорят окончателно целия пакет от санкции.
От началото на руското нахлуване в Украйна през февруари 2022 г. Европейският съюз постепенно изгради най-мащабния санкционен режим в своята история. Ограничителните мерки вече обхващат над 2700 физически лица и организации. Въведени са забрани за износ към Русия на технологии и оборудване за десетки милиарди евро, включително високотехнологични компоненти, електроника, авиационно оборудване, машини, софтуер и изделия с двойна употреба.
Паралелно с това ЕС ограничи вноса на руски суров нефт, нефтопродукти, въглища, стомана, желязо, алуминий, дървесина, синтетичен каучук, диаманти, злато и множество други суровини и продукти.
По данни на Европейската комисия санкциите вече обхващат руски стоки за над 91 милиарда евро и европейски износ за Русия на стойност над 48 милиарда евро. Това означава, че повече от половината от предвоенната двустранна търговия вече е предмет на ограничения.
Сегашните преговори около 21-вия пакет показват, че с напредването на санкционната политика става все по-трудно да бъдат намирани мерки, които едновременно да увеличават натиска върху Москва и да не засягат чувствително икономическите интереси на отделните държави членки.
