Като първа точка в програмата на парламента за днес е изборът на представител на Народното събрание в Комисията за противодействие на корупцията. Пламен Тодоров е предложение на управляващите от „Прогресивна България“ и единствен кандидат за поста. Той вече беше изслушан в ресорната парламентарната комисия.
Пламен Тодоров е юрист по образование и професионалната му кариера започва в Национална служба „Сигурност“. По-късно работи в ДАНС, а след това преминава в Агенцията за държавна финансова инспекция, където оглавява дирекция „Правна“. В началото на годината за кратко ръководи АДФИ, а от 16 юни отново е неин директор.
Новосъздадената Комисия за противодействие на корупцията се състои от петима души, които ще я председателстват на ротационен принцип. Висшият адвокатски съвет и Върховният касационен съд вече избраха своите представители. Очаква се това да направят и Върховният административен съд, парламентът и президентът.
Кои са основните акценти в концепцията на Пламен Тодоров за управление на КПК
В концепцията си за КПК Пламен Тодоров следва принципа, че оценката за работата й не трябва да се основава на броя на разследванията, а на качеството на резултатите. Като измерим показател, той дава пример с осъдителни присъди, потвърдени на последна инстанция.
По темата за превенцията – също изведена на ключово място в концепцията му – Тодоров подчертава, че първо трябва да бъде направена оценка на това кои институции са с повишен корупционен риск, като именно там трябва да има по-високи изисквания към служителите и периодични проверки за интегритет.
За отношенията между КПК и прокуратурата Тодоров смята, че те трябва да се основават на закона, взаимното уважение и изпълнението на правомощията на всяка институция.
По думите му качеството на разследванията зависи от добре обучени и мотивирани професионалисти, като обученията на служителите са сред мерките за повишаване на ефективността.
