По време на дебатите по Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2026 г. няколко депутати от ДПС като Хамид Хамид, Халил Латифов, Иво Цанев, Айтен Сабри и Левент Апти – взеха думата, за да защитят конкретни мерки, които да бъдат взети предвид в план-сметката. Една от тях – да не се закрива Комисията по досиетата – бе изложена в декларация на ДПС още когато стана ясно, че управляващите имат подобни намерения. Други се отнасяха до предизборни обещания на ДПС, като стимулиране на производството, подпомагане със субсидии на транспорта в отдалечените райони, превенция в сферата на здравеопазването.
Халил Летифов призова да не се закрива Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, по-известна като Комисията по досиетата. Обяви се и срещу това нейните функции да се прехвърлят към ДАА – Държавната агенция „Архиви“.
По думите на Летифов, ако все пак закриването бъде извършено, достъпът до документите й ще бъде ограничен за продължителен период от време, а той е необходим, тъй като и в момента български граждани – изселници в Турция – водят наказателните производства, свързани с престъпления, извършени по време на така наречения възродителен процес.
Летифов обърна внимание, че мотивът на управляващите, че със закриването на Комисията по досиетата ще се реализират бюджетни икономии, не намира фактическа обосновка – утвърдените щатни бройки са 100, докато в действителност има 42 незаети бройки и дейността се осъществява от 51 служители и 9 членове на комисията.
Освен това по думите на Летифов не е представена и финансова оценка на необходимите средства за обработване, класифициране и прехвърляне на архивния фонд в дигитална форма, предвид факта, че той представлява около 15 000 линейни метра документи. Депутатът от ДПС обърна внимание, че според публично достъпна информация ДАА управлява около 96 300 линейни метра, от които е дигитализирала около 1% поради ограничен финансов и технически ресурс.
Не на последно място Летифов обърна внимание, че членовете на Комисията по досиетата вече 19 години се избират от Народното събрание, докато председателят на ДАА архиви се назначава от Министерския съвет, което по думите на депутата от ДПС поражда известни съмнения за безпристрастността при продължаването на нейната дейност.
„Към настоящия момент Комисията по досиетата представлява страната ни в европейската мрежа на официалните институции, натоварени със съхранението и предоставянето на достъп до архивите на тоталитарните комунистически служби, наред с подобни институции в Германия, Полша, Румъния, Чехия, Словакия, Унгария, Албания„, обърна внимание депутатът от ДПС и предупреди, че прекратяването на дейността й би могло да се изтълкува като сигнал за отслабване на политическата ангажираност на България с политиките за запазване на историческата памет и осигуряване на достъп до архивите на тоталитарния режим. Той припомни и че съгласно практиката на Европейския съд по правата на човека достъпът до информация за репресиите е съществен елемент от правото на ефективна защита и правото на установяване на историческата истина.
Хамид Хамид настоя да не отпада автоматичния механизъм за заплащането в сектор „Сигурност“ – т.е. обвързването на ръста на възнагражденията със средната работна заплата за страната и по-конкретно се застъпи за полицаите, отбелязвайки, че не рядко техните деца остават сираци.
Иво Цанев призова да не отпада автоматизмът при възнагражденията на военнослужещите, отбелязвайки, че той е имал видим ефект – през последната година недокомплектът в българската армия е намалял с 2 процента. На следващо място обърна внимание, че в бюджета за отбрана са заложени над 1.711 млрд. евро за капиталова програма, а колкото и да се инвестира в модернизация на българската армия, най-важно е да се мотивира личния състав, още повече че недокомплектът е 20 процента и този проблем не трябва да бъде подценяван.
