След прегласуване – със 133 гласа „За“ (116 от „Прогресивна България“ и 17 от „Демократична България“) депутатите приеха окончателно минималната заплата да остане 620.20 евро. „Против“ бяха 49 народни представители (18 от ГЕРБ-СДС, 8 от ДПС, един от „Демократична България“). „Въздържал се“ гласуваха 7 депутати – всичките от „Прогресивна България“.
Асен Василев от „Продължаваме промяната“, който поиска прегласуването, обясни, че малко преди това депутатите са отхвърлили тавана на възнагражденията на членовете на бордовете и на държавните дружества и не са приели дори варианта му за изключение от правилото, а сега замразяват минималната заплата на нивата от 2026 година.
„Борбата с олигархията на хората, работещи на минимална работна заплата върви по план, а тези от бордовете ще си получават по 18 минимални работни заплати и нагоре„, обяви Василев. След това призова депутатите от „Прогресивна България“ първо да приемат новия механизъм за определяне на минималното възнаграждание, каквито анонси направиха, и чак след това да сменят правилото, което от 2022 г. гарантира адекватна минимална заплата – а именно според Кодекса на труда тя се определя като 50% от средната. Аргументът на вносителите е, че тази обвързаност е автоматизъм, който пречи на икономическото развитие.
Преди това депутатите гласуваха да бъде поет нов държавен дълг до 10.1 млрд. евро за 2026 година. В тази сума е включен заем до 3.261 млрд. евро по европейския инструмент „Мерки за сигурността на Европа“ (SAFE) за укрепване на отбранителната индустрия. Минималният размер на фискалния резерв към 31 декември 2026 г. е в размер на 2.6 млрд. евро. Максималният размер на държавния дълг към края на тази година не може да надвишава 37.7 млрд. евро, реши парламентът.
Гласуването на Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2026 г. продължава и в момента.
