Главният прокурор на Международния наказателен съд Карим Хан бе окончателно отстранен от длъжност, след като представители на държавите членки на МНС гласуваха за отстраняването му по обвинение за сексуално посегателство срещу негова служителка – нещо, което 56-годишният британски юрист категорично отрича, съобщава DW.
Гласуването се състоя на специална среща в Ню Йорк и сложи край на продължилата близо две години сага, която нанесе големи имиджови щети на съда, базиран в Хага.
В хода на дългия и сложен процес се заформиха противникови лагери на правозащитници – едните подкрепящи МНС, други – убедени, че от неговото съществуване няма особен смисъл.
Въпросът е какво се случва след отстраняването на Хан?
Според Марк Кърстен от Лондонското училище по икономика и политически науки трябва да бъде ясно, че някои медии разпространяват дезинформация – обвиненията срещу вече бившия главен прокурор нямат нищо общо с решението му да издаде заповеди за арест на израелския премиер Бенямин Нетаняху и бившия министър на отбраната Йоав Галант за военни престъпления и престъпления срещу човечеството, извършени в Газа. Самата обвинителка на Хан многократно е заявявала това, като е признавала, че се е колебаела дали да разкаже за случилото се, предвид факта, че обвиненията й биха могли да се използват за дискредитиране на Международния наказателен съд.
Няма никакви доказателства, че обвиненията срещу Хан са част от заговор, организиран от Израел или Съединените щати, за да може той да бъде отстранен от поста.
Това, което няма да се промени, са издадените до момента заповеди за арест срещу Нетаняху и Галант, които не са издадени от Хан, а са на база събрани доказателства от следователи и експерти по военни престъпления, отбелязва Марк Кърстен.
Все още не е ясно кой ще замени Хан. Възможно е това да е някой от двамата заместник-прокурори на МНС или държавите членки ще предложат нов кандидат.
Който и да поеме поста, ще трябва да се справи с имиджовите удари по съда. На първо място ще трябва да е човек, който ще демонстрира, че текущите разследвания на Съда ще продължат – без неправомерно политическо влияние отвън.
Следващият прокурор ще трябва да се справи и с администрация във Вашингтон, която е решена да унищожи Международния наказателен съд. По-рано този месец държавният секретар на САЩ Марко Рубио обяви намерението на Вашингтон да „разруши“ МНС – „тухла по тухла“.
Марк Кърстен отбелязва, че в крайна сметка, МНС няма да може да оцелее без подкрепата на държавите членки в него и особено на основателите на институцията, а мнозина от тях демонстративно мълчат, докато съдът е подложен на безмилостни атаки.
Затова Кърстен заключава, че не решенията на един прокурор или американската агресия ще убият МНС, а безразличието на предполагаемите му поддръжници.
Как е създаден Международният наказателен съд
На 17 юли 1998 г., по време на дипломатическата конференция на пълномощните представители на ООН е приет Римският статут за Международния наказателен съд. „За“ договора гласуват 120 държави, 21 се въздържат, а 7 са „Против“. Тези седем държави са Китай, Ирак, Израел, Либия, Катар, САЩ и Йемен.
