Исландците решават дали да се присъединят към Европейския съюз или не. Рейкявик обмисля въпроса за възобновяване на преговорите за пълноправно членство с Европейския съюз. В Исландия започна предсрочно гласуване за това дали да се възобновят преговорите за членство на страната в ЕС, което ще завърши с референдум на 29 август. Това ще бъде вторият опит на острова с 400 000 души да отговори на въпроса дали Рейкявик трябва официално да стане част от паневропейската общност.
И да се отговори окончателно на този въпрос преди референдума е трудно: анкетите показват, че исландците са разделени по равно по въпроса.
Исландия е флиртувала с идеята за присъединяване към Европейския съюз в миналото.
През 2010 г., на фона на финансовата криза, малкият остров започна преговори с ЕС относно евентуалното си присъединяване. Три години по-късно обаче исландската икономика се възстанови, докато спорът за правата за риболов между Брюксел и Рейкявик се засили, което накара островитяните да преустановят всички преговори.
В следващите години никой всъщност не мислеше за присъединяването на Исландия към ЕС, докато Доналд Тръмп не дойде на власт в Съединените щати. На фона на заплахите му да анексира Гренландия (която той многократно наричаше Исландия, с лапсус), властите на страната започнаха да обмислят начини да се подсигурят. В резултат на това по-рано тази година „Коалиция Валкирия“ (наречена така, защото и трите партии в управляващата коалиция са водени от жени) обяви предстоящ референдум с един-единствен въпрос: „Трябва ли Исландия да възобнови преговорите за присъединяване към Европейския съюз?“. Както обясни тогава исландският премиер Криструн Фростадотир, това би бил опит за разрешаване на „дебата, висящ над исландската нация“.
Плебисцитът беше насрочен за 29 август,
а предсрочното гласуване по въпроса започна на острова на 27 юли. Дори ако мнозинството от исландските избиратели гласуват с „да“, страната все още е далеч от присъединяването към ЕС: Рейкявик първо ще трябва да завърши преговорите за присъединяване с Брюксел и след това да проведе още един референдум за членство.
Теоретично, членството в ЕС би било много по-лесно за Рейкявик, отколкото за всички останали кандидати, благодарение на интеграцията на Исландия с Европейския съюз. Страната е част от Шенгенското пространство и Европейското икономическо пространство.
Много хора в ЕС реагираха положително на перспективата за възобновяване на преговорите за членство
на Исландия. Например, Валери Хайер, лидер на групата „Обновяваща Европа“ в Европейския парламент, която посети страната през юни, вече открито призова ЕС да рационализира процеса на присъединяване на острова. Европейският комисар по разширяването Марта Кос също приветства предстоящия референдум, заявявайки, че блокът „ще бъде готов“, ако Исландия реши да се присъедини.
А френският външен министър Жан-Ноел Баро наскоро заяви, че Рейкявик „няма какво да губи“ от възобновяването на преговорите с Брюксел.
Подобна активна подкрепа дори принуди Гудрун Хафщайнсдотир, лидер на най-голямата опозиционна центристко-дясна Партия на независимостта в Исрандия, която се противопоставя на потенциалното присъединяване към ЕС, публично да смъмри европейските политици, призовавайки ги да не се намесват в предстоящия референдум. „Изключително важно е това решение през август да бъде оставено на исландската нация. Хората просто трябва да оставят исландците да преминат през това без чуждо влияние“, каза тя пред Politico. Тя добави, че въпросът дали да бъде част от ЕС или не, засяга самата същност на националната идентичност на Исландия. „Независимостта е емоционален въпрос за исландците. Ние сме независими само от около 100 години от 1200.“
Обикновените исландски избиратели са поляризирани в мнението си дали изобщо да започнат преговори за присъединяване.
Според анкета на агенция Maskina от средата на юни за новинарския портал DV, 53,1% подкрепят възобновяването на преговорите с Брюксел. Други анкети обаче често показват, че броят на поддръжниците и противниците е 50-50. Това прави резултата от предстоящия референдум в края на август доста непредсказуем.
Исландия е страна с пазарна икономика, с относително ниски данъци в сравнение с другите страни членки на ОИСР. Тя поддържа т. нар. Скандинавска социална система, която предоставя универсално здравеопазване и висше образование за своите граждани. Исландия се нарежда високо в икономическата, политическата и социалната стабилност и равенство.
Исландия е страната с най-малкото население от всички членки на НАТО и е единствената от тях, която няма постоянна армия.
