WWF България предупреждава: липсва защита на българските гори
Страната ни е изправена пред все по-сериозен риск, но системата за превенция и управление е неадекватна на променящите се климатични условия.
Сезонът на пожарите е на прага ни. Макар тази година инцидентите все още не са ежедневни, както това се случваше в предишни години, странното спокойствие на управляващите по темата е доста притеснително. Но както всичко у нас,
решения винаги се търсят след обръщането на колата.
И обикновено се свеждат до оправдания.
Още преди близо месец международната природозащитна организация на WWF оповести свой анализ, чийто категоричен извод беше, че защитата на българските гори от пожари не е адекватна на растящите рискове.
Според него страната ни е изправена пред все по-сериозен риск от горски пожари, но системата за тяхната превенция и управление е неадекватна на променящите се условия. В анализа на WWF България бяха очертани ключови слабости в организацията, финансирането и техническата обезпеченост на дейностите по опазване на горските територии и експертите на организацията отправиха препоръки за тяхното преодоляване.
Сред посочените два най-съществените проблеми пред защитата на българските гори като първи беше изведен продължаващата липса на собствена специализирана авиационна техника за борба с горските пожари, въпреки пропуснатите и наличните възможности за финансиране от европейски програми.
Никой обаче така и не обърна внимание на апела на природозащитниците да бъдат предприети мерки за решаването на този въпрос.
От WWF България съобщават, че на фона на 375 000 евакуирани заради пожари в Европа,
липсват каквито и да е планове
за закупуване на собствена специализирана летателна техника. Това показват резултатите от гласуването в пленарна зала преди дни (на 24 юли) по предложението на народния представител Любен Иванов.
Той поиска в Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2026 година да се предвидят 60 млн. евро за закупуването на три комбинирани вертолета за гасене на пожари от въздух.
Предложението обаче не беше прието – с гласовете „против“ и „въздържал се“ на 123 депутата на „Прогресивна България“, възможността да се предвидят средства за специализирани вертолети отново се провали.
По този повод Костадин Вълчев, инженер лесовъд и старши експерт „Гори“ във WWF България казва: „Тази последователна нерешителност не може да бъде обяснена само с честите смени на правителства от 2021 г. насам, защото я предшества. Още по-притеснително е, че тя се случва на фона на ясна за институциите тенденция за рязък ръст както на броя пожари, така и на засегнатите площи през последните три десетилетия… Затова е необходимо да работим за превенция и бърза реакция при възникване на пожар. Най-ефективна за бързото ограничаване и потушаване на горски пожар доказано е специализираната авиация.“
Нашенските управленци обаче, остават глухи
за предупрежденията на екозащитниците. И това е очевидно е в дългосрочен план, тъй като е ясно, че доставката на летателна техника отнема средно 4-5 години след поръчката й. Да не говорим, че ако все пак началниците на държавата проумеят важността на такова решение , съществуват възможности за лизинг на такава техника, чието предимство е, че тя идва с обучен екипаж и ангажимент за обучението на местни авиационни екипи, напомнят от природозащитната организация.
Вторият съществен проблем, който се посочва в анализа на WWF България е, че дейностите по опазване на горските територии от пожари са за сметка на собствениците или управляващите тези територии. При настоящия модел на финансиране, техните приходи се формират основно от дърводобив, което прави превенцията зависима от пазарната реализация на продукцията.
Според Нели Дончева, инженер лесовъд и ръководител на програма „Гори“ на WWF, „освен закупуването на специализирана летателна техника, приоритет на новото правителство трябва да бъде промяната на законодателството в посока на това дейностите, свързани със залесяване, защита от пожари, защита от ерозия и други публични функции на горите, от които всички ние зависим, да бъдат гарантирани и поети като разход от държавния бюджет, а не както досега – от собствениците и управляващите горските територии, защото този модел е неустойчив и рисков.“
Сред другите съществени проблеми, които анализът на природозащитниците констатира, е липсата на единна географска информационна система за горите, която да съдържа информация за състоянието на горските пътища, по които автомобилите на органите на МВР да могат да достигнат пожарите бързо, наличието на водоизточници в близост и т.н. и т.н.. Това ограничава възможностите за бързо и адекватно реагиране в кризисни ситуации.
Анализът подчертава и сериозния недостиг на техника, оборудване и специализирани ресурси за гасене на пожари. Ограниченият капацитет на наземните екипи, съчетан с труднодостъпни терени, допълнително затруднява овладяването на пожарите в начален етап.
Недостатъчно развита е и системата за наблюдение и ранно предупреждение. Част от противопожарните кули например са нефункциониращи или неподдържани или неправилно разположени.
Според експертите на природозащитната организация, по отношение на превенцията сериозен остава и проблемът с човешкия фактор. Над 95% от пожарите са свързани с човешка дейност, като в осем от десет случаи те възникват извън горските територии и след това се прехвърлят върху тях− най-често вследствие на нерегламентирано палене на стърнища или небрежно боравене с огън в урбанизирани територии. Въпреки съществуващите забрани, контролът остава слаб, а санкциите − недостатъчно ефективни, за да играят реална възпираща роля.
На този фон
тенденциите са тревожни,
подчертават от организацията.
През последните три десетилетия у нас се наблюдава рязък ръст и на броя пожари, и на засегнатите площи. През 2025 г. България беше сред шестте най-засегнати от горски пожари държави в ЕС като процент от територията на страната според данните на Европейска информационна система за горски пожари (EFFIS). Опожарени бяха над 15 000 хектара, а нанесените щети се оказаха най-големите от 2010 г. насам. А удължаването на пожароопасния сезон и зачестяването на екстремните климатични явления допълнително влошава ситуацията, предупреждават природозащитниците.
Разбира се цялата тази информация не е от вчера, но чуваемостта очевидно липсва от години. И отново задаваме въпроса – ДОКОГА?!
