„Прогресивна България“ предлагат поредни поправки в Наказателно-процесуалния кодекс, с които да ограничи възможностите за протакане на делата. Законопроектът е съсредоточен върху т. нар. разпоредителното заседание, с което започва съдебната фаза на процеса. Целта е при няколко подсъдими неявяването на някои от тях да не провяла старта на делото.
Предложението на управляващите е разпоредителното заседание да се провежда само с тези от тях, които присъстват в залата, а след това да се отлага до явяването и изслушването на останалите. На практика това няма да ускори само по себе си процеса, но може да го опрости предвид възможността някои от подсъдимите да дадат съгласие за провеждането му по отношение на тях по съкратена процедура, която да ги извади от делото.
В случаите, когато има основания за разглеждане на делото при съкратено съдебно следствие или освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание съдът ще го прави в двуседмичен срок след разпоредителното заседание. Повторното неявяване на някоя от страните по неуважителни причини може да се зачете за отказ ускорено делото. Предлага се и разширено привличане на резервен защитник, който да замести уполномощения при неявяването му. Съдът ще може да преценява конкретния случай с оглед провеждане на производството в „разумен срок“, като съобрази причините за неявяването.
От „Демократична България“ също е входиран законопроект за промени в НПК с цели в няколко насоки. Уреждат се допълнителни права на ощетените от престъпна дейност юридически лица и на лицата, направили съобщение за извършено престъпление. Предвиждат се и нови гаранции за независимост на съдебния контрол и прилагане принципа на случайния подбор по най-тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража“. Предлага се още връщане на възможността за внасяне на обвинителния акт в съда по искане на обвиняемия след изтичане на определен срок, както и ограничаване специалните правомощия на главния прокурор.
