Лятната парламентарна ваканция в Германия традиционно е период, в който политическият живот забавя темпото, а общественото внимание се измества към леките летни теми. Тази година обаче, вместо сезон на политическо затишие, управляващият Християндемократически съюз (ХДС) бе разтърсен от най-сериозната вътрешнопартийна криза, откакто Фридрих Мерц пое канцлерския пост.
Началото на турсовете в консервативната партия беше поставено на 14 юли, когато германският таблоид „Билд“ разкри, че лидерът на парламентарната група на ХДС/ХСС в Бундестага, Йенс Шпан и неговият съпруг са станали родители чрез сурогатна майка в Съединените щати.
В Германия сурогатното майчинство е забранено със закон още от 1990 г. и се наказва с глоба или лишаване от свобода до три години. Шпан беше един от най-яростните критици на сурогатното майчинство и това породи ожесточени дебати за двойния стандарт и лицемерието на висшия политик от консервативния блок, който одобрява законите в страната си, но ги заобикаля извън нея.
Обвиненията в лицемерие поставиха Шпан под огромен натиск и той беше принуден да подаде оставка като лидер на парламентарната група. Но вместо кризата да приключи с неговото оттегляне, тя се разрасна и засегна директно авторитета на канцлера.
Само за няколко седмици скандалът прерасна в мащабна политическа буря, която доведе до поредица от оставки, рокади в кабинета, открито недоволство сред влиятелни фигури в партията и съмнения дали Мерц изобщо ще успее да удържи властта след предстоящите избори в три германски провинции през септември.
Въпреки че официално никой в ХДС не поставя под въпрос лидерството на канцлера, в партийните среди вече открито се обсъжда кога, а не дали ще се стигне до смяна на ръководството, ако резултатите на изборите са неблагоприятни за управляващите.
Мерц реши да използва момента за основно преструктуриране на кабинета, но начинът, по който бяха проведени кадровите промени, предизвика още по-силно недоволство. Министърът на транспорта Патрик Шнидер научил от медиите, че ще бъде освободен от поста си. След това пък избраният негов заместник отказал назначението, което постави министерството в необичайна ситуация в продължение на няколко дни. В крайна сметка Шнидер сам поиска освобождаването си, а канцлерът не скри критиките си към него, обвинявайки го, че е направил твърде малко за справяне с хроничните проблеми на германската железопътна система и изоставащата транспортна инфраструктура.
Подобен е и случаят с Тино Зорге, който напусна поста държавен секретар в Министерството на здравеопазването. Той заяви публично, че е научил за освобождаването си първо от медиите и едва след това е получил официална информация от правителството. Подобна открита критика към действащ канцлер е необичайна за политическата култура на германските консерватори и бе възприета като знак за отслабващия авторитет на Мерц.
В същото време управляващият лагер беше принуден спешно да запълва освободените позиции. За министър на транспорта беше назначен 47-годишният Щефен Билгер, който вече има опит като държавен секретар в същото министерство между 2018 и 2021 година.
Нов лидер на парламентарната група на ХДС/ХСС стана един от най-близките довереници на канцлера – Торстен Фрай. На извънредно заседание той получи подкрепата на 91.9 процента от депутатите, което временно стабилизира положението в групата.
Фрай наследи един от най-влиятелните постове в германската политика. Освен че ще бъде основният говорител на консерваторите в Бундестага, той ще трябва да поддържа парламентарното мнозинство и да координира работата с коалиционния партньор – Социалдемократическата партия.
След неговото преместване досегашният министър на здравеопазването Нина Варкен пое ръководството на канцлерството. Това я превърна в една от най-влиятелните фигури в правителството, тъй като освен политическата координация канцлерската служба контролира и дейността на германските разузнавателни служби.
Освободеното от Варкен Министерство на здравеопазването беше поето от генералния секретар на ХДС Карстен Линеман, който е известен основно като икономически експерт. Според Мерц икономическият му профил трябва да помогне за реформирането на здравната система, която се смята за един от най-динамично развиващите се отрасли на германската икономика.
Паралелно с това ковчежникът на партията Франциска Хоперман беше избрана за нов генерален секретар на ХДС, заемайки един от ключовите организационни постове в партията.
Съдбоносни избори през септември
Вътрешнопартийните конфликти се развиват в момент, когато подкрепата за канцлера и за управляващите достига едни от най-ниските си нива. Според последните национални социологически проучвания едва 15 процента от германците одобряват работата на Фридрих Мерц и дори сред симпатизантите на собствената му партия само около половината оценяват положително представянето му.
Още по-тревожен за ХДС е фактът, че крайнодясната „Алтернатива за Германия“ (AзГ) вече води в националните сондажи с приблизително 27 процента подкрепа, докато консервативният блок ХДС/ХСС остава с около 21 процента. За първи път AзГ изпреварва консерваторите и по общественото възприятие за компетентност и способност да решава основните проблеми на Германия.
Допълнителен тласък за крайнодясната партия дадоха дебатите около миграцията, след като вечерта на 25 юли 21-годишен мъж, роден в Германия с ливански корени, симпатизант на „Ислямска държава“, се вряза с кола в центъра на столицата в участниците в прайда, който се организира в подкрепа на ЛГБТИ общността. Една жена загина, а много други бяха ранени. Това беше първото подобно нападение срещу шествието, което традиционно събира стотици хиляди хора в Берлин.
След ислямистката атака започна дебат как се стигна дотам, че извършителят, известен с радикалните си възгледи и вписан в базата данни на потенциално опасните лица, е успял да извърши нападението? Мерц призова за строги мерки – включително лишаване от германско гражданство на онези екстремисти, които притежават и гражданство на друга държава.
AзГ използва и кадровите сътресения в правителството за политически атаки. Съпредседателят на партията Тино Хрупала обвини канцлера, че се е отнесъл „студено и несправедливо“ към освободения Тино Зорге, като подчерта, че с неговото освобождаване кабинетът губи още един представител на Източна Германия.
Политическото напрежение се увеличи най-вече заради наближаващите избори в Саксония-Анхалт на 6 септември, както и в Берлин и Мекленбург-Предна Померания две седмици по-късно. Именно в източните германски провинции AзГ традиционно разполага с най-силната си електорална подкрепа и се очаква да постигне нови успехи.
Местни политици от ХДС вече признават, че националната криза сериозно затруднява предизборната кампания. Министърът в правителството на Саксония-Анхалт Свен Шулце заяви, че вместо да говорят за регионалните проблеми, кандидатите са принудени ежедневно да отговарят на въпроси за вътрешните конфликти в Берлин.
Макар канцлерът да демонстрира увереност, че напрежението ще отшуми до септември, мнозина в партията не споделят оптимизма му. В частни разговори депутати признават, че авторитетът му е сериозно отслабен, а серията от кадрови грешки е оставила впечатление за липса на контрол върху собственото правителство.
Дори успешното избиране на Торстен Фрай начело на парламентарната група се възприема по-скоро като временно стабилизиране на ситуацията, отколкото като окончателно решение на кризата.
След повече от година работа федералното правителство на Мерц е в криза. Вместо да се занимава с икономическите реформи, които обещаваше да върнат германската икономика към растеж след най-продължителния период на слабост след Втората световна война, неговото управление все по-често се свързва с вътрешнопартийни конфликти, кадрови скандали и спад на общественото доверие.
Източници: „Дойче Веле“, „Политико“, Ройтерс
