Русия тихомълком увеличава сенчестия си флот за превоз на втечнен природен газ (LNG), добавяйки употребявани кораби и първите си танкери, построени в страната, преди забраната на Европейския съюз за внос на руското гориво в блока, която влиза в сила следващата година. Поне осем употребявани танкера за втечнен природен газ са продадени и впоследствие използвани за превоз на руски товари през последните шест месеца, според компанията за морски данни Windward. Което качва броя им до 25 плавателни съда, включително два нови кораба, построени в руската корабостроителница „Звезда“.
Набъбващият флот ще позволи на Москва да продължи да доставя газ когато ограниченията се затегнат през 2027 г., което показва как Русия използва „сенчест флот“ от петролни танкери, за да избегне западните санкции. Европа наложи постепенно затягащи се ограничения, целящи да намалят приходите от изкопаеми горива, помагащи на Кремъл да финансира войната си в Украйна.
Ирина Миронова – старши научен работник в New Energy Advancement Hub, отбелязва, че сенчестият петролен флот е имал прецеденти в Иран и Венецуела, но никоя друга страна не е достигнала това ниво на технологичен напредък в производството на синьо гориво когато е била санкционирана. „Това е уникално явление“, добавя тя.
На страните от ЕС, купили почти цялата продукция на сибирския завод „Ямал“ през първата половина на тази година, ще бъде забранено да внасят руски втечнен природен газ от 2027-а нататък. Някои руски съоръжения за LNG вече са засегнати от санкции по отделни мерки, включително проекта Arctic LNG 2 на „Новатек“. Миналата седмица ЕС заяви, че Брюксел трябва да бъде уведомяван за продажбата на танкери за втечнен природен газ на руски граждани, но не забрани транспортирането на горивото по море от общността до трети страни след натиск и ултиматум за вето от Гърция.
Руският сенчест петролен флот вече наброява над 1000 кораба, плаващи без западна застраховка и документи. Но Москва се е позабавила с набавянето на плавателни съдове за пренос на газ, които са далеч по-сложни. Четири от наскоро придобитите от Русия газови кораби са превозвали обеми от хъбове, които обработват LNG, попадащ под западните санкции, показват данни на Kpler, анализирани от „Файненшъл таймс“. Всички те вече са под руски флаг и са получили нови имена: „Космос“, „Орион“, „Меркурий“ и „Луч“.
Русия успя също да построи и първите си два танкера за втечнен природен газ в корабостроителницата си „Звезда“ в Далечния изток. Първият – „Алексей Косыгин“, превозва товари от „Арктик LNG 2“, откакто беше доставен на държавния корабоплавателен гигант „Совкомфлот“ през декември 2025-а. Вторият – „Константин Посьет“, е кръстен на церемония този месец.
Частната компания „Новатек“ доминира на руската сцена за втечнен природен газ. Нейният основен сибирски завод „Ямал“, заедно със засегнатия от санкции „Арктик LNG 2“, произвеждат над 65% от горивото на страната, според официалната руска статистическа агенция. „Сахалин-2“ – проект в Далечния изток на Русия, който е собственост на държавния енергиен гигант „Газпром“, доставя още 30 процента. Голяма част от обемите от заводи, които не са засегнати от санкции, се превозват от танкери, наети от международни компании, включително гръцката „Динагас“, японската „Мицуи ОСК“ и „Сийпийк“. Но вълната от западни ограничения принуди Москва да диверсифицира дейността си.
Танкерите за втечнен природен газ в сянка са собственост предимно на свързани с Русия фиктивни компании в юрисдикции като Дубай, Хонконг и Сингапур и използват удобни флагове. Те прибягват до същите практики като тези на петролния флот, включително често заглушаване на сигнали и прехвърляния от кораб на кораб, за да прикрият произхода на товара си.
„Тактиките са като цяло същите, но изпълнението е значително по-трудно поради естеството на транспорта на LNG“, посочва Септимус Нокс – директор в корпоративната разузнавателна фирма S-RM. „Има по-малко кораби и това изисква по-рядка и по-специфична инфраструктура“, добавя той. „Наистина не е възможно да се придобиват и експлоатират танкери за втечнен природен газ „ръждясали кофи“ по същия начин – световният флот е много по-малък и много по-модерен, а по-голямата част от съвременната, сложна инфраструктура за втечнен природен газ е разположена в страни, които не са свързани с Русия.“
Силно охладените газовози са сред най-специализираните плавателни съдове в света, като изграждането и носенето на сложни системи за съхранение, които поддържат газа в течно състояние при минус 162°C, струва около 300 милиона долара. Към предизвикателствата се добавя и фактът, че жизненоважните производствени съоръжения на Русия са разположени в арктическата зона, което означава, че през по-голямата част от годината корабите от леден клас, чиито корпуси ги предпазват от смачкване от дебелия арктически лед, трябва поне да стигнат до най-близкото плаващо хранилище.
Китай е единственият купувач на продукцията от проекта „Арктик 2 LNG“, който е обект на санкции. Единадесет кораба със средна възраст 10 години извозват произведеното там гориво, изчислява „Файненшъл таймс“ въз основа на данни от Kpler. Товарите се прехвърлят на конвенционални танкери на плаващи хъбове, които ги транспортират до Китай. Всички те са санкционирани от Съединените щати, а „Новатек“ е техен собственик или наемател за чартъри, с изключение на един през последните две години. Други четири танкера са в процес на изграждане в „Звезда“, а шест кораба от леден клас са блокирани за доставка в корабостроителницата „Ханва“ в Южна Корея поради санкции.
Навин Кумар – директор на отдела за морски проучвания в консултантската компания Drewry, заяви, че Русия скоро може да се затрудни да строи собствени кораби, тъй като френската компания GTT има почти монопол върху производството на високоспециализираните системи, които поддържат газа под налягане. През януари 2023 г. GTT заяви, че ще прекрати всички руски договори в резултат на санкциите на ЕС.
Дори ако Москва успее да разработи собствена система за поддържане на налягането, тя ще изисква благословията на Международната морска организация и класификационните дружества, които определят и одобряват технически стандарти за корабите. Това би бил „дълъг процес“ и вероятно би принудил руснаците да доставя повече кораби на пазара за втора употреба, коментира Кумар.
Карл-Антоан Саверис – главен изпълнителен директор на едрата компания за превоз на газ Exmar, заяви, че тя се конкурира с руски купувачи за превозвачи на втечнен природен газ втора употреба, които неговата група е превърнала в плаващи газови хранилища. „На пазара се появяват много по-стари кораби, така че вярвам, че част от тях ще отидат в руския флот“, заключава той.
