Първата сесия на 52-то Народно събрание приключи. Както по обективните данни, така и по обществения отзвук тя се оказа твърде различна в сравнение със стартовите периоди на парламентите от последните години. За три месеца (от 30 април до 31 юли) са проведени 39 пленарни заседания. В парламента са били внесени общо 163 законопроекта (49 от Министерския съвет, 114 от народни представители). В крайна сметка Народното събрание е приело 28 закона и 89 решения.
Тъй като истината се познава в сравнението, веднага се вижда, че първата сесия на настоящия парламент се отличава със значително по-висока законодателна продуктивност и по-интензивна работа спрямо първите сесии на предходните няколко парламента. Това има логично обяснение – моментален избор на председател на парламента, бързо излъчване на редовно правителство и не на последно място, по-дълго времетраене на самата сесия (три месеца).
По-конкретно, със своите 28 приети закона 52-ят парламент е точно
два пъти по-продуктивен от 50-ото Народно събрание,
което в първата си сесия е одобрило едва 14 закона (но при 10 заседания по-малко). Значително по-интензивен е бил и парламентарният контрол: депутатите в 52-рото НС само за първата сесия са отделили близо 38 часа за контрол, спрямо около 70 часа средно за целия мандат на по-кратките предишни състави.
Сред най-важните приети актове са държавният бюджет за 2026 г., бюджетите на Националната здравноосигурителна каса и на Държавното обществено осигуряване, както и всички (без една) законови промени, необходими за изпълнение на реформите по ПВУ. Трябва да се отбележат и приетите промени в Изборния кодекс, Закона за съдебната власт, Наказателно-процесуалния кодекс, Закона за държавния дълг и Закона за защита на конкуренцията. Не на последно място, депутатите гласуваха и правилата за избор на членове на Висшия съдебен съвет от квотата на парламента, ключово условие за реформите в съдебната система.
Сухата статистика обаче не е достатъчна, много по-важно е да се установи как работата на парламента е била възприемана в обществото, особено като имаме предвид критично ниската степен на доверие в институцията през последните години. Динамиката на обществените нагласи към 52-рото Народно събрание показва
безпрецедентно висок начален кредит на доверие,
какъвто българското общество не е демонстрирало към законодателната власт от поне 15 години. За разлика от предишните няколко парламента, които започваха работа при рекордно ниско одобрение и силен песимизъм, настоящият състав отчита сериозен ръст на оптимизма.
По-конкретно, в края на предходния парламент общественото одобрение се движеше на нива около 10 на сто. Веднага след конституирането на новото мнозинство, социологически проучвания (Агенция „Тренд“) отчетоха скок на позитивните нагласи към работата на НС до 31 на сто. Наистина, към края на сесията изследване на друга агенция („Алфа Рисърч“) регистрира 20 на сто одобрение за дейността на парламента при 36 на неодобрение, но социолозите подчертават, че това е най-високото равнище на доверие в края на първа сесия от много години насам (за сравнение, миналите парламенти редовно удържаха нива между едва 7 и 15 на сто). Според редица експерти картината може да се разглежда като начало на процес на постепенно и трайно институционално възстановяване. Логичен е въпросът защо обществените нагласи претърпяха такава съществена промяна. Налице са няколко допълващи се фактора.
Първият и основен фактор бе всеобщото убеждение, че след категоричната победа на „Прогресивна България“ и формирането на убедително мнозинство е преодоляната продължителната политическа криза. Избирателите реагираха с оптимизъм на факта, че парламентът най-накрая успя бързо да формира стабилно мнозинство, да избере председател и работещо правителство.
Вторият фактор бе
положителното влияние на рейтинга на лидерите
(най-вече на Румен Радев), което преля позитивен капитал и към самата институция в първата сесия от нейната работа. Третата причина за позитивните нагласи бе налагането на нов стил на работа – вместо многоседмичните първоначални скандали и блокажи, този парламент веднага започна работа по същество, което промени медийния образ на институцията.
Както можеше да се предположи, доминиращите обществени нагласи не съвпаднаха с оценките на опозиционните партии, които не признаха нито едно достойнство на началото на работата на новия парламент, но за сметка на това го обсипаха с критики. Например, според председателя на парламентарната група на „Демократична България“ Надежда Йорданова, „в тази пленарна сесия вместо реформи имахме оправдания, вместо демонтиране на досегашния модел на управление имаме неговото овладяване и заместване на герберските калинки с нови копринки“. Йорданова обобщи, че на фона на категоричната победа на изборите, „засега виждаме един фалстарт“.
Впрочем, упреците за „липса на смели реформи“ изглежда забравят уроците от 49-ото Народно събрание, станало известно като управлението на „сглобката“. Тогава стана ясно, че бързането да се отчетат реформи пред Брюксел, включително чрез манипулация на анализи, може да има обратен ефект. Голяма част от прехвалените реформи от онзи период (като ключови текстове от шестата поправка на Конституцията) по-късно бяха обявени за противоконституционни от Конституционния съд или на практика доведоха до крайно негативни последици (вкл. с оглед подхода за управление на публичните финанси).
На фона на очертаната картина на първата сесия,
логичен е въпросът каква прогноза може да се направи
за следващата, есенно-зимна сесия на парламента. Отсега са ясни няколко нови елемента на ситуацията, например, засилено политическо противопоставяне в светлината на президентските избори през октомври-ноември. Значително по-голямо ще бъде натоварването при управляващото мнозинство, най-вече заради необходимостта да се приема нормативната основа на новите политики на правителството, на първо място обсъждането и приемането на бюджета за 2027 година. Не по-малко предизвикателство ще бъде попълването на състава на изтеклите мандати в десетки регулаторни органи и ключовите органи на съдебната власт. Процедурите изискват сериозен консенсус, а кадровите пазарлъци могат да блокират законодателния процес или да предизвикат криза на доверието.
Накрая, ако инфлационният натиск или енергийните разходи през есенно-зимния период се засилят, Народното събрание ще трябва да реагира с бързи компенсаторни мерки. Способността на парламента да приема адекватни антикризисни решения ще определи дали институцията ще запази настоящия си висок рейтинг, или ще се върне към нивата на обществено недоверие от минали години.
