Горските пожари и горещите вълни, обхванали Франция, Испания и други части на Европа тази година, вече са стрували над 3 милиарда евро, според анализ на „Файненшъл таймс“. Което е поредното доказателство за набъбващата цена и жертви от пожарите, причинени от изменението на климата.
Почти половин милион хектара са изгорели през първите два месеца от сезона на пожарите, което е нанесло икономически щети в размер на 3.1 милиарда евро само за петте най-засегнати страни от еврозоната, включително Португалия, Гърция и Румъния. Което далеч надхвърля оценките на Европейската комисия за средногодишно въздействие от огненото бедствие от 2.5 милиарда евро за целия Европейски съюз.
Оценките на „Файненшъл таймс“ са базирани на методология, която е в основата на данните на Брюксел и съответстващите изчисления на френското правителство, и представляват така наречените разходи за „възстановяване“ на изгорелите площи в предишното им състояние – начин за отчитане на тяхната икономическа стойност. Средният размер на похарчените средства на хектар за повторно засаждане и поддръжка варират в различните страни в зависимост от видовете земна повърхност и възрастта на гората.
Общото въздействие в крайна сметка ще бъде много по-голямо.
Застрахователите, домакинствата и предприятията все още отчитат разходите за щети по имуществото и реколтата и прекъсването на туризма в пика на лятото. Други разноски, като увеличени застрахователни премии или имущество, което не подлежи на застраховка, по-малък брой посетители и необходимостта от солидни сметки за противопожарно оборудване ще се материализират с течение на времето.
Изчисленията не отразяват напълно и последните пожари в Гърция, където премиерът заяви, че екипи ще се включат бързо, за да регистрират щетите и да осигурят държавна подкрепа за онези, които са загубили имущество. Отделно, разходите за засушаването все още не са станали ясни, тъй като спадът на нивата на водата в реките Рейн и Дунав причинява прекъсване на потока от стоки и намаляване на производството.
Германски химически компании като BASF, Covestro и Evonik, имат заводи, концентрирани по поречието на Рейн. Рекордно ниските нива на Дунав пък спират унгарската атомна централа, която доставя близо половината от електроенергията на страната. Румъния също беше принудена да затвори един от двата реактора на атомната електроцентрала Черна вода, които черпят вода за охлаждане от реката.
Сара Майер – експерт по икономика на климата в ETH Zurich, заяви, че истинските икономически щети само от пожарите биха могли да са над три пъти по-високи от средногодишните – до 2.1 милиарда евро загубен БВП, които е изчислила, че са стрували горските пожари на регионалните икономики в Португалия, Испания, Италия и Гърция от 2011 до 2018 година. „Ако огънят стигне до градове, ще бъде много, много по-скъпо“, добавя Майер.
Френският департамент Жиронд е център за отбранителната и аерокосмическата промишленост. Огнената стихия принуди ред компании, включително производителя на реактивни двигатели Safran, на изтребители – Dassault Aviation, и на ракети – Ariane Group, да спрат дейността си и да евакуират персонала.
Регионът е популярен и с производството си на вино. Известните лозя на Бордо до голяма степен са се спасили досега, но не е ясно дали димът няма да съсипе реколтата.
Отглеждането на стриди в басейна на Аркашон също е пострадало, а туризмът, който представлява 7% от БВП на департамента, преживява продължаващи смущения.
Търговско-промишлената камара на Жиронд заяви, че най-малко 40 000 предприятия са били пряко засегнати от пожарите, като 19 500 са били напълно затворени към 30 юли, а между 120 000 и 150 000 служители са били на държавно субсидирана работа на непълно работно време към 27 юли.
Испанските горски пожари са се разпространили на близо 50 км от испанската столица, изгаряйки къщи, предприятия и превозни средства в провинциалните селища. селските градове. Съюзът на малките селскостопански и земеделски производители (Unión de Pequeños Agricultores y Ganaderos), който представлява дребните стопани, е измерил предварителните загуби от 18 500 хектара „полезна“ земя, предимно пасища.
Въпреки всичко, е малко вероятно щетите да окажат значително влияние върху националния БВП.
Йоанис Кунтурис – доцент в Imperial College, посочва, че някои от най-важните разходи от пожарите, като например допълнителните хоспитализации на хора, страдащи от замърсяване на въздуха, не са били пресмятани и рядко са били отчитани.
Андрю Кенингам, главен икономист за Европа в консултантската компания Capital Economics, който отбелязва, че Жиронд има само 2.5% дял от производството на Франция, дори твърди, че природните бедствия могат да имат „някои парадоксални положителни ефекти върху БВП“, които биха могли да компенсират първоначалния удар, тъй като правителствената помощ и застрахователните плащания увеличават разходите за възстановяване.
Но, както посочви Майер, „това не е икономически растеж, който харесваме – това е просто заместване на разрушения капитал“.
