Продажбата на евро от Вашингтон и покупката на йени в подкрепа на японската валута в края на миналата седмица изненада Европейската централна банка (ЕЦБ), като Съединените щати информираха своите колеги във Франкфурт едва след историческата пазарна намеса. Европейските централни банкери са били уведомени за хода на американското Министерство на финансите да интервенира в евро вместо в щатски долари на 31 юли, след като сделката е била осъществена, твърдят няколко запознати с въпроса лица. Шефката на ЕЦБ Кристин Лагард и щатският министър на финансите Скот Бесънт са говорили за интервенцията на 1 август, твърди един от източниците.
Липсата на координация подчертава необичайния характер на първите съвместни усилия на Вашингтон и Токио за повишаване на пазарната оценка на йената от почти 30 години насам. Защото по правило, се очаква американците да използват собствената си валута в подобна операция. Някои висши служители на ЕЦБ разглеждат решението на САЩ да използват евро в търговията си като безпрецедентно нарушение на дългогодишни конвенции за сътрудничество между западните парични органи, отбелязват добре информираните лица.
След Втората световна война западните централни банки и финансови министерства държат на взаимното доверие и консултациите, като предварителните интервенции на валутните пазари обикновено се случват по координиран начин.
Продажбите на евро от Вашингтон, извършени от клона на Федералния резерв на Ню Йорк от името на щатското Министерство на финансите са „много поразителни“ и „тъжни“, коментирало за „Файненшъл таймс“ лице, запознато с дискусиите сред европейските политици. „Това никога не се е случвало преди“, казали те, добавяйки, е застрашено продължилото с десетилетия тясно сътрудничество между западните централни банки, което е насърчавало финансовата стабилност и икономическия растеж.
Говорител на американското финансово ведомство е пояснило за „Файненшъл таймс“, че министерството не е координирало решенията за разпределение на резервите в рамките на Фонда за стабилизиране на валутния курс на ведомството, който е използвало за осъществяване на интервенцията, с чуждестранни власти.
„Решенията за разпределение на Фонда за стабилизиране на валутния курс (ESF) се вземат от Министерството на финансите на САЩ, съобразно оценките на ведомството и на Федералния резерв на пазарната ликвидност, стойността на валутите и други съответни съображения“, подчертал говорителят. И добавил, че „в съответствие с това правомощие“, финансовото ведомство е „преразпределило резервните активи в рамките на ESF миналата седмица“.
Високопоставен служител от администрацията на американския президент Доналд Тръмп пък отбелязва: „Ние уважаваме поверителността на частните дискусии с нашите международни партньори, за разлика от ЕЦБ“.
Американските власти са хвърлили на пазара евро, защото продажбите на долари можели да бъдат възприети като ход за отслабване на американската валута и подкопаване на политиката на Бесънт за силен долар, спекулират икономисти и анализатори. И предполагат, че Вашингтон се е присъединил към Япония в пазарната намесата, за да попречи на Токио да продава държавни ценни книжа в момент, когато разходите по дългосрочните американски заеми са близо до върховите си стойности отпреди 19 години.
Японско-американските интервенции тласнаха йената рязко нагоре от почти 164 йени за долар (най-слабото ѝ ниво от 1986 г. насам), до под 158 йени. Търговците обаче предупреждават, че опасенията на пазарните играчи от мудната реакция на „Банк ъф Джъпен“ за ограничаване на нарастващата инфлация не са потушени.
Японската централна банка запази без промяна лихвените проценти на последното си заседание в края на юли, но председателят на институцията Кадзуо Уеда заяви: „Вярваме, че има по-голяма нужда от преди да се обърне внимание на рисковете от нарастване на инфлацията“.
Пазарните играчи оценяват на 44% шанса, че „Банк ъф Джъпен“ ще повиши лихвените проценти на следващото си заседание през септември. Движенията в Япония са съпътствани от рязък скок в доходността на дългосрочните държавни облигации, тъй като търговците отчитат повишения риск, че Федералният резерв може да не качи лихвите от сегашните нива. Въпреки че инфлацията в Съединените щати се понижи през юни, тя остава далеч над целевите 2% годишно на Федералния резерв.
Междувременно, йената приключва седмицата със загуба на почти половината от спечеленото след интервенцията, което подхранва спекулациите сред търговците, че властите може отново да излязат на пазара. Валутата се търгува над 158 йени за един щ. долар на 7 август – доста под максималните 155.23 на 3 август. Миналата седмица тя беше близо до най-ниското си ниво за последните четири десетилетия от около 164 за долар, преди интервенциите на 30 и 31 юли.
„Вероятността от нов кръг интервенции е висока, особено когато двойката долар/йена наближи 160“, коментира стратегът на OCBC Мох Сионг Сим. Но „за да бъде интервенцията ефективна, тя трябва да бъде придружена от по-бързо повишаване на лихвените проценти от „Банк ъф Джъпен“ или от условия, благоприятстващи облекчаването на паричната политика от страна на Федералния резерв“.
Заместник-министърът на финансите по международните отношения, който отговаря за надзора на валутната политика на Япония – Ацуши Мимура, заяви, че властите ще реагират на движенията на валутния пазар в координация с паричната политика.
Чару Чанана – главен инвестиционен стратег в Saxo Markets , пък коментира, че „съвместните действия остават възможни“, защото декларацията на министъра на финансите на САЩ Скот Бесънт „каквото е необходимо“ и „инструкциите на американското финансово ведомство към банките да останат готови за бъдещи действия предполагат, че (акцията) миналия петък не е била непременно еднократна.“
В 14.53 ч. българско време на 7 август йената се предлагаше за 158.33 за един щ. долар.
