Кабинетът „Радев“ предвижда до края на 2026 г. да бъдат въведени ясни критерии за качество на медицинските услуги, като финансирането на лечебните заведения бъде обвързано с постигнатите резултати. Това е част от предложенията в управленската програма на „Прогресивна България“, приета и публикувана от правителството в сряда.
Сред основните предложения е и нов механизъм за заплащане на медицинските специалисти, който трябва да бъде въведен до ноември 2026 г. чрез колективен трудов договор и Национален рамков договор. Предвижда се разликата между основните заплати на лекари и медицински сестри специализанти и тези със съответната специалност да не надхвърля 30 процента. Последният колективен трудов договор изтече през април 2024 г., а специализантите неведнъж са критикували този модел като неефективен, тъй като част от болниците не са достигали договорените минимални нива на възнагражденията.
Програмата предвижда и заплащането на ръководните и контролните органи в държавните болници да бъде свързано с финансовите резултати. Допълнителното материално стимулиране на медицинските кадри също трябва да зависи от реално положения труд и постигнатите резултати. Възнагражденията на лекарите ще бъдат обвързани и с успеваемостта на специализантите, които се обучават под тяхно ръководство.
За задържане на младите медицински специалисти се предвиждат социални и икономически стимули. Сред тях са общински жилища, възможности за работа и осигуряване на достъп до училища и детски градини за членовете на семействата им. Мерките са планирани за периода 2026–2029 година.
Друг акцент е дигиталният контрол върху разходите в здравеопазването. Между октомври и декември 2026 г. се предвижда въвеждане на система за проследяване на хоспитализациите и епикризите чрез Националната здравноинформационна система. Пациентите трябва да бъдат уведомявани и да имат по-голям контрол върху информацията за медицинските им услуги. Предвиждат се и проверки на място при установени чрез системата нередности.
До края на годината се планират и промени в Закона за обществените поръчки. Те трябва да задължат частните болници да провеждат търгове за лекарствата, които се заплащат от НЗОК. Залагат се и централизирани доставки на скъпи лекарства, медицински изделия и медицинска апаратура за държавните, общинските и частните лечебни заведения.
Предвиждат се промени и при доставките на лекарства, използвани при липса на друга терапевтична възможност. Идеята е тези медикаменти да бъдат закупувани чрез централния орган за обществени поръчки в здравеопазването.
Сред приоритетите е и ускоряването на изграждането на Националната детска болница. Управляващите предвиждат анализ на дейността на „Здравна инвестиционна компания за детска болница“ и възстановяване на държавния контрол върху процеса. Между 2028 и 2030 г. трябва да бъде създаден и специализиран медицински център за върхови постижения в педиатрията, който да работи по мултидисциплинарен модел.
Програмата предвижда още до 2027 г. да бъде разширен неонаталният скрининг, да се засилят профилактиката и превенцията на заболяванията, както и да се развиват интегрираните здравно-социални услуги и училищното здравеопазване.
