Правителството на Румен Радев предвижда нова индустриална политика до 2030 г., насочена към превръщането на България от износител на суровини в производител на материали, компоненти и готови продукти с висока добавена стойност. Това става ясно от публикуваната в сряда управленска програма на властта.
Сред основните приоритети е развитието на производства с висока степен на преработка, както и внедряването на нискоемисионни, ресурсно ефективни, автоматизирани и роботизирани технологии. Предвижда се да бъдат определени стратегическите и критичните суровини, а процедурите за стратегически инвестиции да бъдат ускорени.
Ключова мярка е приемането на нов Закон за публично-частното партньорство до края на 2026 година. „Законът ще създаде липсващата нормативна рамка за подготовката, структурирането, финансирането, управлението и контрола на публично-частните инвестиционни проекти през целия им жизнен цикъл. Така държавата ще може системно да мобилизира частен капитал, технологична експертиза и управленски капацитет за ускорено изграждане на транспортна, енергийна, водна, цифрова, социална и индустриална инфраструктура“, се посочва в програмата.
До юни 2027 г. се планират промени в Закона за насърчаване на инвестициите, които да намалят административните процедури и да въведат нови целеви стимули за инвеститорите. В програмата обаче не е уточнено какви точно ще бъдат тези стимули.
Правителството предвижда и ускорено развитие на индустриалните паркове и зони, които трябва да се превърнат в един от основните инструменти за привличане на нови инвестиции.
Сред новите предложения е създаването на независим инвестиционен омбудсман до юни 2027 година. Той ще подпомага инвеститорите при административни проблеми, ще посредничи при инвестиционни спорове и ще ги защитава от административен и корупционен натиск.
Планира се и национален дигитален One-Stop-Shop за стратегически инвестиции. Идеята е чрез единна платформа и координационно звено, заедно с инвестиционния омбудсман, бизнесът да може да регистрира компания и да получи първото си разрешително в рамките на пет работни дни. Срокът за изграждането на системата обаче е поставен за края на 2028 година.
Отделно внимание е насочено и към стартъпите и иновативните компании. До края на 2027 г. се предвижда специално start-up законодателство с облекчени регистрационни и регулаторни режими, правила за дяловите опции за служители и по-лесно привличане на висококвалифицирани специалисти от държави извън Европейския съюз.
Предвиждат се и данъчни стимули за иновациите. Те включват patent box режим за доходи от интелектуална собственост, данъчен кредит за научноизследователска и развойна дейност и по-благоприятно данъчно третиране на stock options за служители в иновативни компании.
Програмата включва и промяна в начина на определяне на възнагражденията на директорските и контролните органи в публичните предприятия. Предвижда се да бъде прекратено автоматичното увеличение на заплатите им според минималната работна заплата и да бъде въведен максимален размер на възнагражденията.
В управленската програма е заложено и намаляване на административната тежест за гражданите и бизнеса. Конкретните мерки за оптимизиране на административните услуги обаче трябва да бъдат разработени допълнително до края на 2027 година.
