След като не успяха да покорят със сила Иран, американците се подготвят да приложат изпитания трик на икономическа изолация. Това става ясно от думите на американския министър на финансите Скот Бесънт, който заяви, че Съединените щати скоро ще обявят „безпрецедентни икономически мерки“ срещу ислямската република, за да принудят Техеран да капитулира чрез финансов натиск.
„Следете за още съобщения в тази посока през следващата седмица, защото ще приложим мерки, каквито никога не са били виждани в историята на икономическата изолация на държава“, посочи Бесънт на 13 август в интервю за Newsmax. Той добави, че планът ще е част от „един-два целенасочени удара“, включващ продължаващата блокада на иранските пристанища.
Икономиката на Иран вече е понесла значителни щети от войната, като голяма част от индустриалния ѝ капацитет е унищожен, а износът на суров петрол е силно ограничен от блокадата на американския флот. Но страната е устояла на вълни от санкции, които не успяха да принудят Техеран да се откаже от ядрената си програма, нито от контрола над Ормузкия проток.
През последните дни стопанинът на Белия дом Доналд Тръмп поднови призивите си към администрацията за икономически натиск върху Иран, тъй като Съединените щати изпитват недостиг на необходимите боеприпаси и подхождат предпализво към опцията да разширяват военната си кампания.
Тръмп коментира през уикенда пред Axios, че е „сдържан“ с Иран. „Просто наблюдаваме Иран с огромната му инфлация и факта, че нямат пари“, каза той.
Техеран, от своя страна, реорганизира армията си, за да бъде по-агресивна зад граница, тъй като преговорите за прекратяване на войната с Вашингтон са в патова ситуация – знак, че ислямската република се подготвя за продължителен регионален конфликт.
Признаци за пробив между Иран и Съединените щати за Ормузкия проток почти липсват. И двете страни претендират за контрол над водния път, през който се превозва една пета от световния петрол и газ, и изискват отстъпки, които е малко вероятно да бъдат изпълнени.
През уикенда иранският външен министър Абас Арагчи заяви, че пакт с Оман за установяване на корабен маршрут през пролива е „много близо“, без да предоставя подробности. Двете страни все още не са обявили споразумение. Мохсен Резаи – новоназначеният секретар на Висшия съвет за национална сигурност на Иран, пък уточни, че всяко споразумение с Оман ще бъде отделно от пълното отваряне на пролива.
След като обходи диапазона между 79 и 90 щ. долара за барел, фючърсните контракти на петрола сорт „Брент“ за доставка през октомври се позиционираха в близост до 87 щ. долара за барел в очакване на развръзка.
Супертанкерите обаче не могат да чакат и отново са преминали към тактиките, усъвършенствани в ранните дни на войното с Иран, за да транспортират черно злато през Ормузкия проток и пролива Баб ел-Мандеб. Корабите, превозващи суров петрол, произведен в съседите на Техгеран, са започнали да изключват транспондерите си, за да не бъдат открити. И докато след началото на конфликта през февруари проследяващите устройства са бездействали само за няколко часа, докато преминават през Ормуз, сега някои от тези тайни пътувания могат да продължат седмица или повече, като танкерите понякога се появяват отново на хиляди километри разстояние.
Това затруднява проследяването – проблем, който се утежнява от популярността на така наречената совалкова търговия, при която петролът се прехвърля на други плавателни съдове, непосредствено извън Ормузкия проток.
Скорошен пример за тази тенденция беше супертанкерът „Румъния просперити“: Той изчезна във водите край Фуджейра в Оманския залив в края на юли, а след това се появи отново наблизо 10 дни по-късно, като наблюдателите не успяха да установят дали е превозвал същия товар суров петрол или го е прехвърлил на друг кораб и след това се е върнал в Персийския залив, за да вземе нова пратка.
Друг много голям превозвач на черно злато – „Александрос“, изчезна празен в северната част на Червено море в средата на миналия месец, преди да се появи частично натоварен близо до Индия миналата седмица. Супертанкерът „Кувейт просперити“ стана невидим в Персийския залив, натоварен със суров петрол, в началото на юли, преди да се появи 10 дни по-късно близо до Индонезия.
Плавателните съдове изключват транспондерите си предимно за да маскират местоположението си и да избегнат атаки от Иран, като корабособствениците са готови да поемат риска да превозват товари през опасни точки заради големите печалби. През последните седмици държавната петролна компания на Обединените арабски емирства дори започна да транспортира иракски петрол през Ормуз.
Тъмните проходи, наред с други сътресения на пазара на товарни превози, „предполагат, че пазарът на много големи кораби за петрол (VLCC) се е адаптирал към различна оперативна среда“, коментира Мария Берцелету – старши пазарен анализатор в Signal Ocean. „Потвърдените транзити на танкери са се преминали към потайност.“
Тактиката танкери да настояват за изключване на транспондерите си отслабва и се променя в хармония с колебанията в напрежението между Съединените щати и Иран. Временното мирно споразумение, което влезе в сила през юни, извади повече кораби на светло. Но след като Техеран отново започна да атакува плавателни съдове, пътуванията „на тъмно“ се увеличиха. Неотдавна практиката разшири обхвата си, след като подкрепяната от Иран въоръжена групировка на йеменските хути обяви блокада на саудитския петрол в Червено море в средата на юли.
Около 62% от танкерите, превозващи суров петрол и петролни деривати, са прекосили Ормуз с изключени транспондери между 14 юли, когато САЩ възстановиха морската си блокада на Иран, и началото на август, според Signal Ocean. Данните на компанията не показват колко време са бездействали проследяващите ,устройства.
