Зад бронирано стъкло в Лондонската кула се съхранява един от най-прочутите скъпоценни камъни в света – Koh-i-Noor (Кохинор), или „Планината на светлината“. Диамантът с тегло около 106 карата е част от короната на кралица Елизабет, кралицата майка, но историята му е далеч по-драматична от блясъка на британските кралски бижута.
В продължение на векове Koh-i-Noor преминава през ръцете на моголски и персийски владетели, афганистански и сикхски управници, докато през XIX век се оказва в ръцете на Британската империя. Днес Индия, Пакистан и други страни оспорват британското право върху него, а призивите за връщането му периодично се засилват. През 2026 г. кметът на Ню Йорк Зохран Мамдани също заяви, че би насърчил крал Чарлз III да върне диаманта.
От индийските мини до двора на моголите
Точният произход на Koh-i-Noor е изгубен във времето. Смята се, че е добит в Индия, която до XVIII век е единственият известен източник на диаманти в света. Първите сигурни писмени сведения за камъка датират от XVII век, когато той е част от легендарния Паунов трон на моголския владетел Шах Джахан.
След завладяването на Делхи през 1739 г. персийският владетел Надер Шах взема диаманта като плячка. Последват години на преврати, убийства и борба за власт, в които Koh-i-Noor постоянно сменя притежателите си.
През 1813 г. той попада у владетеля на Сикхската империя Ранджит Сингх, който го превръща в символ на силата си. Диамантът бил пазен толкова строго, че при пътуванията си владетелят го превозвал с огромен керван.
Британското завладяване
Решаващият момент настъпва след смъртта на Ранджит Сингх през 1839 г. Сикхското кралство Пенджаб отслабва, а Британската източноиндийска компания се възползва от политическия хаос.
След победата над сикхите 10-годишният махараджа Дулип Сингх е принуден да подпише Лахорския договор през 1849 г. и да се откаже както от суверенитета си, така и от Koh-i-Noor.
Година по-късно диамантът е изпратен в Англия и предаден на кралица Виктория. Така скъпоценният камък, който векове наред е бил символ на властта в Южна Азия, става част от британските кралски регалии.
Диамантът, който разочарова британците
Първоначално Koh-i-Noor не впечатлява британската публика. На Голямото изложение в Лондон през 1851 г. необработеният камък изглежда скучен и губи блясъка си под изложбеното осветление.
Принц Алберт решава да го прешлифова. Британските майстори използват услугите на специалисти от Амстердам, които отнемат почти половината от теглото му и оформят 37 фасети. Така камъкът придобива вида, в който е познат днес.
Проклятие или история на колониализма?
Около Koh-i-Noor съществува легенда, че носи нещастие на мъжете, които го притежават. Историите за владетели, загинали насилствено, били ослепени или свалени от власт, превръщат диаманта в символ на проклятие.
Най-трагичната фигура в историята му обаче е именно Дулип Сингх. Отнет от майка си и от родината си като дете, той по-късно живее в Англия под покровителството на кралица Виктория. С времето започва да осъзнава мащаба на загубата си и неколкократно настоява за връщането на Koh-i-Noor.
Умира през 1893 г. в Париж, разорен и отчужден от британската власт. Въпреки това британската преса често представя съдбата му като поредното доказателство за „проклятието“ на диаманта.
Защо Koh-i-Noor остава спорен?
След Виктория диамантът е носен от британски кралици – Александра, Мери и Елизабет, кралицата майка. Последната го носи при коронацията на дъщеря си през 1953 г. и при публична поява през 1960 година.
Когато крал Чарлз III е коронясан през 2023 г., Камила избира да не включва Koh-i-Noor в короната си – решение, което до голяма степен избягва нов дипломатически скандал.
Днес диамантът остава в Лондонската кула, но спорът около него далеч не е приключил. За Индия и други държави в Южна Азия той е не просто скъпоценен камък, а символ на богатството, отнето по време на британското колониално управление.
Както отбелязва историкът Уилям Далримпъл, върху малкия камък, изложен в Лондон, е концентрирана огромна част от болката и паметта за колониализма в Южна Азия.
