Либия се нуждае от инвестиции в размер до 40 милиарда долара, за да разработи петролните и газовите си ресурси в стремежа си да възстанови позицията си на един от основните производители на черно злато в света. Северноафриканската страна, разделена между съперничещи си администрации на изток и запад, има най-големите доказани запаси от петрол на континента, според Администрацията за енергийна информация на Съединените щати и през последните години е привлякла множество международни петролни компании, търсещи нови възможности. Но Масуд Сюлейман – председател на Националната петролна корпорация (NOC) на Либия, подчертава, че напредъкът е възпрепятстван от недостиг на капитал.
„Имаме много неизползвани ресурси“, посочва той в интервю за „Файненшъл таймс“. „Нуждаем се от значителни средства, между 30 и 40 милиарда долара.“
Сюлейман си е поставил „амбициозна, но реалистична“ цел да увеличи нефтеното производство на Либия до 2 милиона барела на ден до 2030 г., в сравнение с около 1.4 милиона барела на ден днес. Той твърди, че има открити над 60 нефтени и газови находища, които все още не са разработени.
Чуждестранни компании, включително „ЕНИ“, „Тотал енерджи“, „Шеврон“ и „Коноко Филипс“, работят в страната, но инвестициите се бавят заради политическата нестабилност, опасенията за корупцията и управлението, както и недостига на финансиране в NOC. Повечето от най-големите петролни полета и експортни терминали на Либия се намират в райони, контролирани от Халифа Хафтар – силният човек, който доминира на изток.
Поредица от удари с дронове този месец бяха насочени и към нефтопреработвателната рафинерия „Завия“ в Западна Либия, като подпалиха резервоар за бензин и причиниха щети на други части на инсталацията. Близка електроцентрала също беше атакувана от дронове. Властите в Триполи не са посочили отговорните за нанесените щети, но голяма част от Западна Либия е под контрола на милиции.
Сюлейман посочва, че атаките са били насочени до „ограничена географска област… от малък брой престъпници“, които държавата работи да „неутрализира“. И добавя, че всички инвестиционни обекти за петрол и газ са „разположени далеч отвъд зоните на напрежение и под силна охрана“.
Съгласно споразуменията за съвместното производство на горива на Либия, държавната петролна компания е длъжна да финансира своя дял от разходите за разработване, което прави проектите уязвими, когато държавното финансиране се забави. Поради което NOC обмисля да се върне към концесионни споразумения, при които инвеститорите биха поели по-голямата част от първоначалните разходи.
„Обмисляме да променим бизнес модела между NOC и нашите международни партньори. Страдаме от липса на средства и това драматично забавя нашите проекти за развитие“, споделя Сюлейман. NOC проучваше „дали да се върнем към концесионното споразумение“ или да подобрим настоящите условия за споделяне на производството, за да позволим на инвеститорите да осигурят повече финансиране.
Скорошен пример за потенциална промяна е подписаното през юли споразумение от NOC за блок, наречен Area 47, с базирания в Катар UCC Holding, ръководен от сирийско-катарските братя милиардери Ал-Хаят, без провеждането на състезателен кръг за лицензиране.
„Нямаше процес на наддаване, беше пряко договаряне“, обяснява Сюлейман. Той защити сделката, защото UCC и неговите партньори ще финансират проекта, добавяйки, че делът на NOC в производството ще се увеличи след 10 години. Националната петролна компания на Либия ще назначи двама външни одитори – K2 Integrity и KBR, за да увери чуждестранните компании в прозрачността на операциите.
Способността на северноафриканската държава да привлича капитал се усложнява също и от нейната фрагментирана политика. Повечето от най-големите петролни полета и терминали за износ се намират в райони, контролирани от Хафтар на изток. А на запад признатото от ООН правителство на националното единство в Триполи има подкрепата на мозайка от въоръжени групи.
Хафтар и неговата въоръжена фракция периодично блокират нефтени полета и пристанища. Назначена от ООН група от експерти пък заяви през март, че въоръжени групировки, свързани с управляващите кръгове както на изток, така и на запад, са развили способността си да упражняват контрол над NOC.
Сюлейман отбелязва, че всички страни в разделената държава приемат значимостта да се запази NOC като единна национална институция, но признава натиска, на който е подложен. „Имаме добри отношения и пътуваме на изток и на запад и разговаряме лице в лице с главните актьори“, казва той. И добавя, че чуждестранните инвеститори трябва да общуват с фракции, контролиращи районите, в които оперират, „за да облекчат дейността си“.
Проблемите с финансирането на NOC продължават, въпреки по-високите цени на петрола в резултат на войната между Съединените щати и Израел срещу Иран и приетия неотдавна национален бюджет, който отделя около 2 милиарда долара за оперативните разходи. Според Сюлейман тази сума не е достатъчна и компанията иска да задържа 6-7 щ. долара за всеки произведен барел, за да финансира операциите си.
NOC също така внася около 80% от своето гориво на международни цени и го продава на вътрешния пазар на силно субсидирани цени, докато доходоносната контрабандна търговия в огромен мащаб е под контрола на въоръжени фракции, защитавани от високопоставени фигури в политическите елити от двете страни на държавата, според експерти на ООН.
„Контрабандата вреди сериозно на икономиката ни“, признава Сюлейман. „Това е нещо извън нашия контрол и власт и се нуждае от незабавни действия; в противен случай ще доведе до икономически колапс на Либия.“
