Минималната работна заплата в България за 2027 г. се очаква да бъде в диапазона между 620,20 и 667 евро. Това съобщи Добрин Иванов от АИКБ в ефира на „Нова телевизия“ след проведените вчера шестчасови преговори между синдикати, работодатели и представители на министерствата на труда и финансите.
По време на срещата е постигнато споразумение за нов механизъм за определяне на минималното възнаграждение. Според договореното правителството ще определя максималната граница, а синдикатите и работодателите ще договарят конкретния размер в рамките на този диапазон. Минималната граница ще бъде равна на настоящото ниво на минималната заплата.
Четири са показателите, които ще бъдат включени в новия механизъм за изчисляване на минималната работна заплата. Това са издръжката на живот, общото равнище и разпределението на трудовите възнаграждения, ръстът на заплатите и дългосрочните тенденции в производителността на труда.
Вече са определени и сроковете, в които ще се договаря размерът на минималната работна заплата:
- До 1 април министърът на труда и социалната политика трябва да предостави на работодателите и синдикатите данни за диапазона, в който трябва да бъде определена заплатата, както и информацията, на базата на която е изчислена горната граница;
- След това социалните партньори ще разполагат с време до 15 май, за да постигнат договореност за конкретния размер на минималната заплата; До 31 май те трябва да представят и доклад за проведените преговори;
- Окончателното решение ще бъде взето от Министерския съвет, който ще определи размера на минималната работна заплата за следващата година, като вземе предвид резултатите и доклада от преговорите.
Иванов коментира още, че европейската директива предвижда два отделни процеса – ежегодно определяне на размера на минималната заплата и оценка на ефективността на механизма на всеки две до четири години. При необходимост могат да бъдат променяни тежестите на отделните показатели, но не и самите критерии. Първоначално се очаква всички показатели да имат еднаква тежест, а последващата оценка да покаже дали това трябва да бъде променено.
От КНСБ подкрепят идеята минималната заплата да има долна граница. Ваня Григорова даде пример с Гърция, където възнаграждението може и да бъде намалено. Тя обаче не одобрява въвеждането на горна граница, тъй като според нея индикаторите не трябва да определят таван на преговорите, а да показват текущото равнище.
Сред най-сериозните затруднения е показателят „издръжка на живота“. В момента няма единна национална методика за измерването му. Националният осигурителен институт се очаква да започне да изчислява този показател от следващата година, но все още не е ясно кога данните ще могат да бъдат включени в механизма за определяне на минималната работна заплата.
Григорова подчерта, че този показател е особено важен, защото показва дали минималното възнаграждение е достатъчно за работника и неговото семейство да поддържат достоен стандарт на живот.
