Националният дълг на Съединените щати е надхвърлил рекордните 40 трилиона долара, защото заемите се увеличават с най-високия в исторически план темп, подхранвайки опасенията на инвеститорите за състоянието на американските публични финанси, въпреки обещанието на президента Доналд Тръмп да постави разходите под контрол. Брутният федерален дълг е преминал прага на 18 август (когато е достигнал 40.05 трлн. долара), по данни на Министерството на финансите, публикувани ден по-късно. Той е нараснал с 3 трилиона долара през последната година – най-скоростно извън ерата на пандемията от КОВИД-19, показват изчисления на „Файненшъл таймс“.
„Това е гигантската мигаща лампичка „проверете двигателя“, коментира Марк Голдуейн – старши директор по политиката в мозъчния тръст „Комитет за отговорен федерален бюджет“. „Това не означава, че двигателят ви ще се стопи утре, но е сериозен сигнал, че нещата са доста извън контрол. И не е само мащабът, а скоростта, с която сме го ударили.“
Националният дълг на Америка се е увеличил рязко през последните две десетилетия, като в началото на века е бил под 6 трилиона долара (около 12 трилиона долара в доларово изражение за 2026 г.), тъй като огромните публични разходи по време на финансовата криза и пандемията от КОВИД-19 задълбочиха огромните бюджетни дефицити. Само през последните 10 години общото дългово бреме се е удвоило. Публичната задлъжнялост – ключов показател, наблюдаван от пазарите, който изключва вътрешноправителствените дялове – сега надхвърля 32 трилиона долара, което е равно приблизително на размера на американската икономика.
Бюджетната служба на Конгреса (CBO) прогнозираte, че общият размер на заемите ще достигне 39.6 трилиона долара едва до края на фискалната 2026 година. По-бързото от очакваното им увеличение изостри опасенията за високата скорост, с която нарастват нуждите на правителството от кредити и какво означава това за бъдещите лихвени разходи.
CBO посочва, че Съединените щати се приближават до тавана на дълга си от 41.1 трилиона долара и предвижда той да надхвърли върховите 106% от БВП, достигнати след края на втората световна война и да скочи до около 64 трилиона долара (120% от БВП) до 2036 година.
Тъй като федералното правителство харчи повече за покриване на бюджетните си дефицити и задълженията се раздуват, инвеститорите искат по-високи надбавки, за да купуват и държат щатски облигации. Това предизвика повишаване на лихвените проценти до размер разходите за обслужване на дълга вече да надвишават федералните харчове за национална отбрана. И предизвика безпокойство във Вашингтон.
На 19 август, преди публикуването на данните за дълга, Министерството на финансите заяви, че ще удвои покупките на дългосрочни държавни облигации в опит да ограничи наблюдаваните напоследък разпродажби. Миналата седмица ведомството плати най-високите кредитни разноски от 2001-а насам, за да продадат 30-годишни дългови книжа облигации. Аукцион за 10-годишни облигации на 19 август пък донесе най-високата доходност от 2007-а досега заради притесненията на инвеститорите от размера на дълга.
„Това са много пари, които се дължат. Те ще гълтат лихвени разходи“, подчертава Ед Ярдени – директор на Yardeni Research. „Ако лихвените проценти се повишат в резултат на опасения за голямото дългово натоварване, това ще доведе до още повече лихвени разходи … до порочен кръг.“
Тръмп пое управлението на Съединените щати в началото на 2025 г. с обещание да ограничи разточителните държавни харчове. Министърът на финансите Скот Бесънт пък каза, че ще ограничи бюджетния дефицит на страната до 3% от БВП до края на мандата на Тръмп. Но предприетите мерки за затягане на коланите в някои области бяха компенсирани от големи данъчни облекчения в подписания от президента бюджетен закон за 2025-а, озаглавен „Един голям красив законопроект“, който се очаква да увеличи дълга с над 4 трилиона долара до 2034 година.
Стопанинът на Белия дом поиска също да се увеличат годишните разходи за отбрана с над 50% – до 1.5 трилиона долара, най-голямата претенция за финансиране в историята на Съединените щати.
Дефицитът се сви до 5.9% от БВП през 2025 г. от 6.3% през 2026-а. CBO очаква той да спадне до 5.8% тази година.
Националният дълг на американците е натрупване на дългогодишни дефицити, утежнени от разходите за лихви. Анализатори заявиха, че и двете политически партии в страната са пропуснали възможностите да предприемат значителни стъпки за ограничаване на разходите по време на периоди на растеж.
„Всичко това се случва във време на относителна икономическа сила… и все още имаме годишни дефицити от порядъка на 2 трилиона долара“, коментира Шай Акабас – вицепрезидент по икономическата политика в Двупартийния политически център. „Ако икономиката се влоши или конфликтите се разпалят допълнително в чужбина, това ще повиши тези числа.“
Съвместният икономически комитет на Конгреса изчислява, че през последната година общият национален дълг се е увеличавал с около 7.9 милиарда долара на ден или приблизително с 91 хиляди долара в секунда.
Бюджетни експерти се надяват, че преминаването на дълговия праг от 40 трилиона долара ще подейства като призив за политиците от двете партии да предприемат сериозни стъпки, за да го овладеят.
„Надявам се, че това е национален сигнал за тревога и зов за събуждане, за да оправим нашето фискално бъдеще“, заяви Майкъл Питърсън – ръководител на фондация „Питърсън“ – мозъчен тръст, създаден с мисия да върне дълга на устойчив път. „Ако продължим да вземаме толкова много назаем, ще имаме ден на разплата на финансовите пазари… когато хората ще се събудят и ще решат: „Знаете ли какво? Сега съм по-притеснен за Съединените щати. Ще поискам по-високи лихви или ще внеса парите си другаде“, добавя той.
