Почти две години след като Доналд Тръмп спечели изборите, обещавайки да намали цените и да оправи публичните финанси на Америка, войната му с Иран и данъчните облекчения доведоха до различен резултат: рекордно висок дълг, скок на разходите за горива и наказателни лихви по ипотеките. Инвеститорите повишиха доходността по дългосрочния американски дълг до деветнадесетгодишен връх в средата на миналата седмица, разтревожени от огромната маса на публичните заеми и инфлационните последици от войната. Министърът на финансите Скот Бесънт побърза да успокои пазарите, като представи програма, целяща „поне да удвои“ покупките на дългосрочен дълг и планира в скоро време да обяви стъпки за справяне с дефицита.
Последната пазарна интервенция не допринесе много за понижаване на годишната възвръщаемост на американските дългови книжа и тласна долара надолу. В 10.49 ч. българско време на 24 август зелените пари се разменяха за 1.1666 долара за едно евро, 1.3635 долара за един британски паунд и 0.8021 за един швейцарски франк.
Бесънт се оправда, че пазарите са реагирали прибързано. Тръмп пък се похвали, че икономиката „процъфтява“, което ставало ясно от върховите котировки на фондовия пазар.
„В гневните изказвания на президента и усилията на неговата администрация да се намеси на пазарите на валути и облигации прозира отчаяние, което само влошава нещата и насочва пазарните настроения в още по-неблагоприятна посока“, коментира Есвар Прасад – професор по икономика в университета Корнел.
Пазарните сътресения подчертават как икономическата програма на Тръмп рискува да се разпадне точно в навечерието на междинните избори през ноември. Анкетите показват, че демократите водят пред републиканците на президента при оценката на справянето с икономиката. Държавният дълг достигна рекордните 40 трилиона долара през миналата седмица, като заемите нарастват с най-бързия си темп в историята, ако се изключи периода на пандемията от КОВИД-19, тъй като федералните разходи изпреварват приходите. Дефицитът е спаднал леко през фискалната 2025-а до 5.8% от БВП, от 6.4% през 2024 година.
Очаква се данъчните облекчения на Тръмп да увеличат значително дефицитите през следващите години, въпреки съкращенията в програмите за социална сигурност, включително здравното осигуряване по Medicaid и хранителната помощ за бедните в Америка. „Продължаваме да харчим повече – [и] изискванията за разходи са още по-големи с войната“, посочва Даян Суонк – главен икономист в KPMG US.
Бесънт, който обеща да намали бюджетния недостиг до 3% от БВП до края на втория мандат на Тръмп, е оптимист, че има „много, много добър шанс“ той вече да е достигнал своя връх. И смята, че икономическият растеж и бъдещите митнически ставки ще увеличат приходите.
Майкъл Стрейн – директор на изследванията на икономическата политика в Американския институт за предприемачество (десен мозъчен тръст) заяви, че намаляването на дефицита ще доведе до трудни политически решения за Тръмп, включително съкращения в Medicare и социалното осигуряване. „Надявам се, че това, което казва министър Бесънт, е вярно“, казва Стрейн. „Но има някои основни въпроси как това би могло да работи.“
В допълнение към нарастващата планина от дългове, войната на Тръмп с Иран повишава инфлацията и провали обещанието на президента да свали наполовина цените на енергията и да намали основните потребителски разходи. Цените на бензина скочиха с около 40 процента от началото на войната до 4.11 долара за галон в края на седмицата. А дизелът – горивото, което захранва американската икономика, е поскъпнало с подобен процент – до 5.58 долара за галон.
Средната цена на дизела през втория мандат на Тръмп сега е по-висока, отколкото при предшественика му Джо Байдън. Лихвените проценти по ипотеките също вървят бързо нагоре, въпреки че остават по-ниски от нивата при Байдън. Ипотечните лихвиви по 30-годишните договори достигнаха през миналата седмица 6.65%, в сравнение с 5.98% преди войната в края на февруари.
„С намаляването на лихвите през последното тримесечие на 2025 г. и първото тримесечие на 2026 г., политическият натиск върху администрацията да се справи с достъпността на жилищата беше по-малък“, отбелязва Джарет Зайберг от TD Securities, добавяйки, че Белият дом сега „няма друг избор“, освен да се съсредоточи върху понижението на лихвените проценти, макар и временно.
Годишната инфлация, измерена чрез потребителските цени, достигна максималните за последните три години 4.2% през май, преди да спадне до 3.4% през юли. Банкери на Федералния резерв се опасяват, че постоянно високата инфлация ще се окопае в икономиката, но избраха да не качват лихвените проценти, което подхранва пазарните тревоги за готовността им да овладеят натиска.
Прекъсването на доставките на енергия в Близкия изток от войната засенчи скромния растеж на собствения добив на суров петрол в Съединените щати, който Тръмп подкрепяше като начин за ограничаване на цените за американците. За Арт Берман – енергиен консултант от Хюстън, войната на Тръмп е „пропиляла“ енергийното предимство на страната. „Убеден съм, че тази администрация – и вероятно всяка администрация до Франклин Рузвелт – е енергийно сляпа. Те просто не разбират нищо от това.“
САЩ остават най-големият производител на петрол в света, въпреки че федералната Администрация за енергийна информация очаква добивът да се увеличи само с 200 хиляди барела на ден тази година.
Дневният поток от около 20 млн. барела през Ормузкия проток бяха спрени от Близкия изток по време на войната на Тръмп. Дълговата тежест, високите разходи по заемите и постоянното напрежение от скъпите горива и храни взеха превес при на потребителските нагласи на американците, които се колебаят на рекордно ниски нива. Анкетите показват също, че избирателите сега смятат, че живеят по-лошо при управлението на икономиката от Тръмп.
Икономическият растеж все още е силен, благодарение на американските потребителски разходи и надпреварата на големите технологични компании да налеят пари в инфраструктура за изкуствен интелект. Но растежът на БВП от .2.1% през миналата година и годишният темп от 1.5% през второто тримесечие на тази са доста под прогнозираните 5-6 процента от министъра на търговията Хауърд Лътник, или „гонените“ от Бесънт 3 процента.
Министърът на финансите обаче е оптимист, че Съединените щати все още имат възмъжнъст да „излязат от“ дълговата си дупка с растеж.
